Произходът на думата меласа е португалски (melaço), mel и това е латинското име за мед. Меласата се поучава при преработката на захарното цвекло и захарната тръстика, за да се получи захар. След първото варене на захарните кристали е т.нар. първа меласа, която е с най-високо съдържание на захар. Следващата меласа е „втора“ и се получава при повторното варене и извличане на захарта и има лек горчив вкус. Следващата меласа е третата, която се получава при третото варене. При нея захарозата в първичния сок е отстранена.

Типът кафява захар с най-голямо количество меласа е т.нар. мусковадо.

Меласата съдържа наситени, мононенаситени и полиненаситени мазнини. От минералите могат да се открият и то в значими количества елементи като калий, натрий, желязо, калций, мед, цинк, манган, селен и фосфор, а от витамините А и В-комплекс.

За да разберете дали е истинска меласата е достатъчно да забележите, че тя е дребнозърнеста, лепкава и влажна.

Освен, че е по-здравословна, с повече фибри, повече минерали и витамини, по-ниско калорична от захар, меласата притежава и редица лечебни и полезни свойства:

• При анемия;
• Редуциране симптомите на менопауза;
• По-бързо заздравяване на кожни рани;
• Детоксикация на организма;
• При ревматизъм;
• При псориазис;
• При артрит;
• При запек;
• При разширени вени;
• При сърцебиене.