Повечето схващания на западната медицина са свързани с това, че в сурово състояние, в най-голяма степен се запазват полезните вещества на храните. Поради това, непрекъснато сме съветвани да употребяваме плодовете и зеленчуците само и единствено в сурово състояние, за да получим пълния комплект от витамини, минерали и други полезни вещества и микроелементи, които съдържат. Оказва се обаче, че в източната медицина този въпрос не е така еднозначен. Така например, тибетската и индийската медицина отричат до известна степен суровоядството. Според редица индийски диетолози, правилното консумиране на зеленчуците, например, каквото и се практикува в Индия, е те да бъдат топлинно обработени. Става въпрос за т.нар. леко попарване с топла вода. Тогава се счита, според тях, че тези зеленчуци от една страна омекват, но от друга не губят витамините и полезните си вещества. В противен случай, когато ги консумираме в суров вид, зеленчуците носят много „студенина”, според тяхната философия. Тази студенина силно затруднявала храносмилането и бъбреците от което се повишавала киселинността в стомаха и тялото, която пък, според редица западни и източни изследвания е сериозна първопричина и фактор за развитие на много болести – особено рак и сърдечно-съдови проблеми. Според същите източни схващания, лош ефект има и сместването на много видове храни и особено на плодовете с млякото. Според тях, пагубно за организма е и смесването на различни видове месо, както и на месо с картофи. Причината е, че стомахът не може да преработи добре храната, заради различната необходимост от ензими и време за смилането на всеки вид храна и по този начин се натоварва черния дроб, който не може да пречисти добре кръвта от което се образува т.нар. лош холестерол и триглицериди.