Защо кестените са най-полезната храна през през есента ?
Има различни сортове кестени, но всички са с почти еднакъв състав и същевременно с различни вкусови качества. В пресните очистени кестенови плодове се съдържат 49.8% вода, 42.8% въглехидрати, 2.9% белтъчини, 1.9% мазнини и 1.4% целулоза. От въглехидратите 16% е скорбяла, 7% декстрин и 4% захари (глюкоза и захароза). Кестеновите плодове съдържат ябълчена, лимонена и млечна киселина и доста голямо количество лецитин (355 мг%).
Кестените, за разлика от другите ядки и семена, имат ниско съдържание на калории и мазнини – в 100 грама се съдържат около 200 калории. За сметка на това те са богати на минерали, витамини и фитонутриенти. При кестените особено високо е съдържанието на витамин С, почти колкото при лимоните, което ги прави отличен избор за укрепване на имунитета. Кестените са богати на миниералите натрий, фосфор, калий, магнезий и желязо.
Калият и фосфорът в кестените помагат за укрепването на сърдечно-съдовата, костната и нервната система. Кестените съдържат още висококачествен протеин, сравним с този в яйцата и изключително лесно усвоим от човешкото тяло. В кестените има и голямо количество манган, мед и калий. В по-малки количества се срещат и витамин В6, фолиева киселина, тиамин, рибофлавин, витамин К и ниацин.
Плодовете на кестена не е много препоръчително да се консумират сурови, тъй като съдържат сапонини и това им придава твърде тръпчив вкус. По-добре би било да се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат. Те се използват за пюрета, за пълнеж на птици, за гарнитура към печено месо, за торти и други сладки. В захарната промишленост се използват за плънка на бонбони.