ДРУГИ ВЕЩЕСТВА

Acai

Плодовете на палмово дърво Acai са едни от най-забележителните и хранителни плодове на земята. Acai e изключителен източник на мощни антиоксиданти, които изграждат стабилна защита срещу свободни радикали и токсини, поддържат младостта и забавят стареенето.

Алфа Липоева Киселина

Алфа Липоева Киселина (Alpha Lipoic Acid) е мощен антиоксидант, който неутрализира свободните радикали, както в клетката, така и извън нея, поради двойната си  разтворимост. Свойствата на Алфа Липоева Киселина (Alpha Lipoic Acid) са толкова силни, че много хора я наричат „универсалния антиоксидант“.

Организмът ни се нуждае от малки количества алфа-липоева киселина, но те са съществени за нормалната обмяна на веществата.

Дефицитът на алфа-липоева киселина води до нарушения в нервната, сърдечно-съдовата и имунната система.

Алфа-липоевата киселина е позната още като тиоктова. Като фармацевтичен продукт може да се намери под наименованията липоева киселина, берлитион, липамид, октолипен, тиогама, тиоктацид, тиолепта и др.

Липоевата киселина по биохимично действие е близка  до групата на витамините, спада към витаминоподобните вещества. Влиза в състава на ензимите, които участват в обмяната на въглехидратите и мазнините, в това число и на холестерола.

Има протективен ефект върху черния дроб, възстановява функциите на клетките му. Липоевата киселина обезврежда токсините, образувани при обмяната на вещества, солите на тежките метали и други вредни вещества.

Киселината има свойството да свързва свободните радикали, като предпазва клетките от увреждащото им действие и предотвратява преждевременното им стареене.
Алфа-липоевата киселина подобрява храненето на нервните клетки и възстановява мембраната им.

Наличието й намалява съдържанието на захар в кръвта и допринася за образуването на запаси гликоген от нея в черния дроб.

В организма алфа-липоевата киселина се намира в различни органи, повече в черния дроб, бъбреците и сърцето.

Като фармацевтичен продукт се получава по синтетичен път.

Алфа-липоевата киселина се изписва при полиневропатия на фона на заболяване от захарен диабет, алкохолизъм, при атеросклероза, особено когато са увредени кръвоносните съдове, подхранващи сърдечния мускул, при заболявания на черния дроб (хепатит, цироза), нарушения на зрението, отравяния.

Алфа-липоевата киселина се усвоява напълно след приема й.

Кога е препоръчителен прием на алфа-липоева киселина:

израждане на клетките на черния дроб в мастни, цироза, при всички типове хепатит, натравяния, повишено съдържание на липиди в кръвта, включително и холестерол, полиневропатия при алкохолизъм или захарен диабет.

Противопоказания и странични ефекти

Прием на алфа-липоева киселина във вид на добавка не се препоръчва при деца под 6-годишна възраст, бременност и кърмене, както и при алергия.

При непоносимост към алфа-липоевата киселина се изпитва гаденете, повръщане, главоболие, алергия във вид на обрив, понижаване на съдържанието на захар в кръвта.
Изисква проследяване и внимателен подход при наличие на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, склонност към алергии.

При захарен диабет се приема задължително след консултация с лекар.

При болните от захарен диабет и прием на алфа-липоева киселина, особено когато е във вид на инжекции, се изисква проследяване на кръвта захар, тъй като е възможно рязко й понижаване и изпадане в хипогликемична кома.

Форми

Алфа-липоева киселина се предлага предимно под формата на капсули или таблетки. Назначава се в доза от лекар, 2-3 пъти дневно след ядене. При тежки форми на полиневропатия, особено на фона на захарен диабет, в началото се изписва във вид на инжекции за месец, след което се преминава към орален прием.

По време на приема й не бива да се консумира алкохол, тъй като той понижава терапевтичния й ефект.

Коензим Q10

През последните години коензим Q10 се превърна в едва ли не задължителен компонент на всеки уважаващ себе си козметичен продукт, тъй като дарява младост и дълголетие на кожата. Всъщност, полезните свойства на това естествено за човешкото тяло вещество са далеч повече. Коензим Q10 има ключово участие в процесите на генериране на енергия, поради което се открива в най-големи количества в клетките с голяма производствена активност в сърцето, черния дроб, далака и панкреаса.

Естествените нива на коензим Q10 започват да намаляват след 20 годишна възраст, в резултат на което може да се развие недостиг. Липсата на коензима в организма води до нарушение на енергийния баланс и различни функционални отклонения като сърдечна недостатъчност, хипертония и преждевременно стареене.

Освен доказаните си козметични ползи да възвръща жизнеността на кожата, да стимулира защитните й функции срещу действието на UV лъчите и на другите фактори на околната среда, да я обновява и да намалява дълбочината на бръчките, терапията с коензим Q10 намира широко приложение в лечението на сърдечносъдови заболявания. Повишеният прием на коензима увеличава капацитета на сърдечносъдовата система и намалява склонността към инфаркт, повлиява кардиомиопатията и исхемичната болест. Доказано е, че коензим Q10 защитава лигавицата на стомаха и дванайсетопръстника и може да ускори зарастването на язвените лезии. Изследователите са установили и положителен ефект при алергии, астма и заболявания на дихателната система, както и в лечението на шизофрения и болестта на Алцхаймер.

Природни източници на коензим Q10 са скумрия, сьомга, сардини, говежди сърца и черен дроб.

Ликопен

Ликопенът е естествен пигмент, който придава червен цвят на някои плодове и зеленчуци. Той принадлежи към групата на каротиноидите, които са необходими за нормалния растеж и развитие на клетките и за поддържането на различни функции на организма. Ликопенът е може би най-силният антиоксидант, който предотвратява разрушенията, предизвикани от свободните радикали.

Особеност на ликопена е, че той е мастноразтворимо съединение. В този смисъл, недостатъчният прием на мазнини в диетата или заболявания на мастния обмен могат да предизвикат недостиг на ликопен, което да създаде благоприятна среда за развитието на редица хронични болести, включително сърдечни и ракови заболявания.

Ликопенът играе важна роля в превенцията на сърдечносъдови заболявания като намалява нивата на холестерола, а в качеството си на мощен антиоксидант се използва за предотвратяване и профилактика на широк спектър ракови образувания като рак на гърдата, на шийката на матката, на белия дроб, на панкреаса, на простатата, на кожата, на стомаха и др. Последните изследвания показват, че този каротиноид може да повиши и концентрацията на сперматозоидите при безплодни мъже.

Ликопенът се съдържа в най-големи количества в червените плодове и зеленчуци, сред които първенство държат доматите, чиято термична обработка дори повишава концентрацията му. Сред останалите храни богати на ликопен са кайсиите, динята и розовият грейпфрут.

Лутеин

Лутеин (Lutein) играе много важна антиоксидантна и детоксикираща роля. Лутеин (Lutein) е ефективен неутрализатор на свободните радикали и други вредни и токсични съединения и вещества, които попадат в организма.

Н-Ацетил Цистеин

Н-ацетил цистеин (N-Acetyl Cysteine или NAC) е производно на сяросъдържащата аминокиселина цистеин. Н-ацетил цистеин (N-Acetyl Cysteine) е мощен антиоксидант и прочиства тялото от вредните свобод6ни радикали.

Кверцетин

Кверцетин (Quercetin) е биофлавоноид, който притежава мощни антиоксидантни свойства. Кверцетин (Quercetin) e силна подкрепа за имунната система.

Ресвератрол

Ресвератрол (Resveratrol) е мощен антиоксидант, който спира действието на вредните свободни радикали, които са унищожителни за клетките. Ресвератрол (Resveratrol) притежава също и противоракови свойства и забавя стареенето. Ресвератрол (Resveratrol) е сравнително нов продукт на пазара, но несъмнено се превръща в един от най-силните и търсени антиоксиданти.

5-HTP

5-HTP е аминокиселина, която когато попадне в мозъка се превръща в мозъчния химикал серотонин. 5-HTP е подходящ за хора, целящи подобряване на настроението и редуциране на излишното напрежение и стрес.

BCAA

Верижно разклонени аминокиселини (BCAA) Валин (Valine), Леуцин (Leucine) и Изолеуцин (Isoleucine) имат славата да предпазват мускулатурата от разпад и да предотвратяват катаболните процеси. Верижно разклонени аминокиселини (BCAA) са изключителни важни за подобаващо възстановяване и изграждане на мускулна маса.

SAM-E

SAMe е ефективен антидепресант, спомага за възстановяване на съединителни тъкани и стави, включително артрит и фибромиалгия и влияе оздравително на черния дроб. SAMe намалява нивата на аминокиселината хомоцистеин, която се свързва със сърдечно-съдови заболявания и забавя процесите на стареене.

Аргинин

Аргинин (Arginine) подсилва имунната система и помага да се избегнат неприятните последици на преумората. Аргинин (Arginine) действа съдоразширяващо, подобрява кръвопотока към тъканите и подобрява възстановяването.

ГАБА

ГАБА (GABA) е невротрансмитер и подобрява движението на нервните импулси. ГАБА (GABA) има редица положителни ефекти върху централната нервна система, релаксира мозъка и успокоява нервната система.

Глутамин

Глутамин (Glutamine) е най-изобилстващата аминиокиселина в скелетната мускулатурата. Глутамин (Glutamine) е от водещо значение за бързо възстановяване, стимулиране отделянето на растежен хормон, както  за подсилване на имунната система.

Глутаминът е най-разпространената аминокиселина в тялото и е ангажирана в огромен брой жизнено важни процеси. Той се синтезира от различни органи на организма – волевите мускули, черния дроб и др. като отговаря за 60% от свободните аминокиселини в мускулната клетка и 30-35% от кръвната плазма. Глутаминът играе решаваща роля при снабдяването с енергия, подпомага дълготрайната и краткотрайната памет и способността за концентрация, повишава отделянето на хормона на растежа, играе важна роля в белтъчния метаболизъм, поддържа функциите на имунната система, черния дроб, панкреаса и други органи.

Концентрацията на глутамин драстично намалява при тежки физически натоварвания и стресови ситуации, при което органите и тъканите, нуждаещи се от него, започват да черпят от резервите в мускулната тъкан. Ето защо продължителният дефицит на глутамин води до значително отслабване на мускулната маса и до обща отпадналост на организма.

В медицинската практика допълнителен прием на глутамин се препоръчва за намаляване на негативните странични ефекти от химиотерапия, при язви в устата, диария, мускулни и ставни болки. Глутаминът съдейства за прочистването на стомаха от токсичния амоняк и предпазва стомашните клетки от увреждане, поради което често се прилага за облекчаването на раздразнени черва, улцерозен колит, язва на стомаха и др. Глутаминът може съществено да повлияе и да подобри състоянието на пациенти, страдащи от алкохолизъм, настинка, грип и дори СПИН.

Както повечето аминокиселини, глутаминът може да се набави в ежедневната диета от богати на протеини храни като бобови, месо, риба и млечни произведения.

Глутаминова киселина

Глутаминовата киселина е една от най-разпространените аминокиселини – открива се в почти една четвърт от растителните белтъчини. В организма тя играе ролята на главен предавател на нервни импулси в мозъка и в същото време се явява основно гориво за мисловната дейност поради участието й в метаболизма на мазнините и въглехидратите като в същото време играе съществена роля в азотния обмен и синтеза на протеините в мускулите. Освен това, глутаминовата киселина се свързва с натрия, за да образува мононатриев глутамат – вещество, което се синтезира от организма като стимулатор на вкусовите рецептори. Това е и причината съединението да се използва широко в хранително-вкусовата промишленост, като подобрител на вкусовите качества на храните, известен под името Е-621.

Специалисти препоръчват в хранителния режим при склонност към високо кръвно налягане да се включат повече продукти, които съдържат глутаминова киселина като профилактика на хипертония и сърдечни заболявания. От своя страна, мононатриевият глутамат се използва в не по-малко здравословен план, като повишава удоволствието от вкуса на храната и чувството за ситост, извличайки на повърхността уникалния натурален вкус на всяка гозба.

Източник на глутаминова киселина са бобовите култури, нерафинираният кафяв ориз, макаронените изделия, хлябът, зърнените култури и продуктите на основата на соеви ферменти.

Лизин

Лизинът е незаменима аминокиселина, която е от изключително значение за развитието на костната тъкан, тъй като подпомага усвояването на калция, и е жизнено необходима за възстановяването на тъканите и продукцията на антитела, хормони и ензими. Достатъчният прием на лизин има и козметично действие като спомага за образуването на колаген, който поддържа здравия и красив вид на кожата и в същото време участва в производството на карнитин, който отговаря за пълноценното изгаряне на мазнините и е незаменим помощник в борбата с излишните килограми.

Обикновено с напредването на възрастта се появява лизинов недостиг, който на свой ред може да намали синтеза на протеин и да забави процесите на образуване на мускулна и съединителна тъкан. Понеже организмът не е в състояние самостоятелно да синтезира тази аминокиселина, задължително е да се осигури достатъчният й прием в храната или под формата на добавки.

Освен за поддържане на естествените физиологични функции на организма, лизинът се използва с успех и в терапевтичната медицина поради своята важност за имунната система и преодоляването на вирусни инфекции. Допълнителният прием на лизин има най-голям успех при превенцията и лечението на херпес симплекс. Лизинът предотвратява създаването на среда, благоприятна за активирането на вируса, и възпрепятства проявата на инфекцията и нейните рецидиви.

Най-добър източник на тази аминокиселина са млечните продукти и в по-малка степен храните от животински и хранителен произход, богати на протеини.

Метионин

Метионин (Methionine) е мощен антиоксидант. Метионин (Methionine) участва при разграждането на мазнини, като по този начин не позволява отлагането им в черния дроб и артериите, което може да доведе до прекъсване на кръвния поток към сърцето, мозъка или бъбреците.

Метионинът представлява незаменима аминокиселина, която участва в състава на редица ензими и протеини в организма и в синтеза на РНК и ДНК, което на свой ред я прави жизнено важна за обновяването на клетките. Метионинът предотвратява натрупването на мазнини в черния дроб и ускорява възстановяването на чернодробната и бъбречната тъкан и производството на лецитин. Тази аминокиселина има и силно изразени антиоксидантни свойства, с което се явява важен фактор в превенцията на различни видове тумори.

Резултатите от редица клинични изследвания показват, че недостигът на метионин води до натрупване на холестерол, артериосклероза и косопад.

Поради съдържанието си на сяра, която участва в строежа и функциите на ставната тъкан, метионинът често се използва за профилактиката на остеопороза и ревматизъм.  Също така се използва от жени при лечение на токсемия, при бременност и за облекчаване на страничните ефекти от оралните контрацептиви, които потискат синтеза на естроген. Метионинът подобрява и състоянието на кожата, предпазва ноктите от чупене и намалява косопада.

Метионин можете да си набавите от хранителни белтъчни като ядки, риба, месо, млечни продукти, чесън, боб и лещата. Богати на аминокиселината са и спанакът, грахът и варената царевица.

Серин

Серинът е неесенциална аминокиселина, която се синтезира в организма на базата на глицин, за което е необходимо и присъствието на достатъчни количества витамин B3, витамин B6 и фолиева киселина. Той е важен както за физическото, така и за психическото здраве на човека. Серинът е от особено голямо значение за правилното функциониране на мозъка и централната нервна система, тъй като е основен градивен елемент на невротрансмитера ацетилхолин. Освен това той взема дейно участие при формирането на мускулите, метаболизма и поддържането на имунната система. Серинът е необходим при производството на триптофан, имуноглобулини и антитела и подпомага понижаването на нивата на кортизол в кръвта.

Недостигът на серин е особено опасен при бебетата и малките деца, тъй като може да доведе забавено умствено и физическо развитие (психомоторно изоставане), припадъци и микроцефалия – състояние, при което главата е по-малка от нормалното и е предизвиквано от недостатъчно развитие на мозъка. При възрастните дефицитът на тази аминокиселина се изразява в намалена способност за запаметяване на нова информация и в хронична умора.

Основното терапевтично приложение на серина, най-вече под формата на хранителни добавки, е профилактиката на работата на централната нервна система, при което спомага за засилването на паметта, повишава бдителността и концентрацията и облекчава депресивните състояния. Серинът е индиректно свързан с производството на хормона серотонин, който подобрява настроението, помага при смущения на съня и благоприятства половата функция при мъжете. Редица спортисти използват серин и за да намалят нивата на кортизол и да ускорят възстановяването след тежки физически натоварвания. В последните години редица козметични продукти против стареене започнаха да включват серин във формулите си поради способността му да стимулира клетъчните процеси, които са в основата на хидратацията на кожата и обновяването й.

Основни хранителни източници на серин са месото, особено пуешкото и мозъка, соевите продукти и фъстъците.

Орнитин

Орнитин (Ornithine) е аминокиселина, участваща в производството на урея. Орнитин (Ornithine) стимулира отделянето на растежен хормон, който ускорява метаболизма на натрупаните мазнини в човешкото тяло.

Пролин

Пролин (Proline) участва в производството на колаген. Пролин (Proline) подобрява тъканната структура на кожата, и забавя стареенето й.

Таурин

Таурин (Taurine) е аминокиселина, която е в основата на множество продукти за стимулиране на нервната система. Таурин (Taurine) ободрява нервната система, повишава концентрацията и фокуса.

Теанин

Теанин (Theanine) е защита за нервната и сърдечно-съдова система, притежава силни антиоксидантни свойства, имуномодулиращ и стимулиращ ефект и засилва значително паметта. Теанин (Theanine) е подходящ и при депресии, чувство за страх и безпокойство.

Тирозин

Тирозин (Tyrosine) е предшественик на невротрансмитера “допамин”, както и предшественик на хормоните на надбъбречната жлеза епинефрин и норепинефрин. Хора, желаещи да намалят теглото си могат да извлекат полза от приема на Тирозин (Tyrosine), защото той въздейства благоприятно върху производството на тироксин – хормонът на щитовидната жлеза, който пък от своя страна увеличава цялостната обмяна на веществата.

Тирозинът е заменима аминокиселина, която тялото синтезира на базата на фенилаланин. Той поддържа функцията на надбъбречната, щитовидната и хипофизната жлеза и образуването на червените и белите кръвни телца. Тирозинът има важно значение за стимулирането и регулирането на мозъчната дейност и има способността да подобрява настроението като стимулира отделянето на хормоните епинерфин и допамин.

Когато тялото е подложено на стрес или умора и с напредването на възрастта, концентрацията на тирозин в организма значително намалява. Дефицитът на тази аминокиселина може да причини ниско кръвно налягане и ниска телесна температура, а по-продължителният недостиг може да предизвика хипотиреоидизъм – уголемяване на щитовидната жлеза, по-известно като гуша.

Тирозинът е популярен като хранителна добавка за намаляване на последствията от стреса. Допълнителният му прием подобрява психичната бодрост и настроението и с успех се прилага при лечение на депресии, тревожност и умствена умора. Освен това, аминокиселината често съпътства диетите за редукция на теглото като средство за потискане на апетита. Някои изследвания сочат, че тирозинът има благотворно влияние и върху половата функция.

Тирозин се съдържа във всички белтъчини от растителен или животински произход като особено богати са киселото мляко, пуешкото месо, морските дарове, тофу, риба тон и бобовите растения, като фасул и соя.

Треонин

Треонинът е незаменима аминокиселина, която допринася за поддържането на протеиновия баланс в организма. Той се намира в сърцето, централната нервна система, скелетните мускули и има липотропно действие като контролира мастното отлагане в черния дроб. Треонинът участва в изграждането на емайла на зъбите, еластина, колагена, както и в синтеза на други аминокиселини като глицин и серин. Не на последно място, той стимулира имунната система и производството на имуноглобулини и антитела.

Недостигът на треонин пречи на нормалното формиране на стотици протеинови структури в тялото и се проявява под формата на по-бързо настъпване на умора и обща физическа отпадналост.

Треонинът е полезен при лечение на амиотрофична латерална склероза и доказано облекчава симптомите на множествената склероза, друго заболяване, което засяга нервите и мускулите. Някои изследвания обвързват допълнителния прием на аминокиселината с успешния контрол над епилепсията. Освен това, треонин е широко прилаган имуностимулант, който подпомага развитието и активността на тимусната жлеза.

Треонин се съдържа в най-големи количества в меса, риба, млечни продукти, яйца, банани и моркови. Други, макар и не толкова добри източници, са пшеничен зародиш, множество ядки, фасул, семена и зеленчуци.

Триптофан

Триптофан (Tryptophan) се използва от мозъка за производството на серотонин, жизненоважен невротрансмитер, отговорен за спокойния сън. Триптофан (Tryptophan) спомага в битката с депресията, безсънието и стабилизира на настроението.

Триптофанът е незаменима аминокиселина, която не може да се синтезира самостоятелно от организма. Основната му роля е на участник в синтеза на ключовите за здравето на централната нервна система серотонин и мелатонин и в този смисъл триптофанът е гарант за емоционалния баланс и мисловната дейност. Освен това, той се използва от черния дроб за синтеза на витамин В3 (ниацин), който отговаря за нормалното функциониране на храносмилателните органи, нервната система, кожата, както и за производството на някои полови хормони.

Поради връзката си с ниацина хранителният дефицит на триптофан може да предизвика симптомите, характерни за недостига на витамин В3, а именно развитието на болестта пелагра – заболяване, което се характеризира с дерматит, диария, деменция и смърт. В случай на достатъчен прием на витамина обаче недостигът на триптофан води до ниски нива на серотонина и се проявява под формата на нервни разстройства, като депресия, тревожност, раздразнителност, нарушена концентрация и безсъние.

В клиничната практика триптофанът се използва като безвредна алтернатива на синтетичните антидепресанти и играе важна роля в превенцията и лечението на депресия, мании, неврози, зависимости и дори шизофрения, както и на главоболие, безсъние, затлъстяване на нервна почва и старческа деменция. Не на последно място, той облекчава болките от наранявания и травми и симптомите на предменструален синдром.

Храни, които са добри източници на триптофан, са пуешко, телешко, млечни продукти, риба, кафяв ориз, соя и фъстъци, шоколад, овес, банани и фурми.

Фенилаланин

Фенилаланин (Phenylalanine) може да повиши чувството за бодрост и концентрация, да намали болката, да подобри паметта и да потисне апетита. Фенилаланин (Phenylalanine) помага при артрит, депресии, менструални болки, наднормено тегло, Паркинсонова болест, мигрени и шизофрения.

Фенилаланинът е незаменима аминокиселина, участваща в изграждането на молекулите на ДНК, на протеините в тялото, както и в това на редица важни за правилното функциониране на централната нервна система хормони, като допамина, който е сред основните невромедиатори в мозъка и участва в регулацията на движенията и настроението.

Недостигът на фенилаланин се проявява при нарушена хормонална активност, както и при употреба на синтетични антидепресанти. Той се изразява в неприятни ефекти като потиснатост, сънливост, умора, депресия и намалена продуктивност и мотивация. В същото време високият прием на фенилаланин може да бъде опасен за хора с проблеми на сърдечносъдовата система (аритмия, високо кръвно) или при пациенти, страдащи от психоза.

Действието на фенилаланина е стимулиращо и антидепресантно. Особено ако се съчетае с витамин C и витамин B6, той подобрява мозъчната дейност и паметта като в същото време намалява апетита и нуждата от сън. В този смисъл фенилаланинът е предпочитан невростимулант от хора, които са подложени на тежки физически натоварвания и системен стрес. Съществуват редица експериментални данни, че аминокиселината може с успех да се прилага за профилактика на сексуална дисфункция.

Фенилаланинът се съдържа основно в протеини от животински произход, особено в органовите меса.

Фитостероли

Фитостеролите, известни още като станоли, са растителни мазнини, които играят съществена роля в основните процеси, протичащи в човешкия организъм. Основното им свойство е да намаляват нивата на лошия LDL холестерол като по този начин активно предпазват здравето на артериите. Блокираният холестерол се изхвърля от тялото с остатъка от храната. Освен това, фитостеролите подпомагат естествената защита срещу вредни външни въздействия и имат мощен противовъзпалителен ефект.

Недостигът на фитостероли, особено в модерните напоследък високопротеинови диети, богати на животински мазнини, носи риск от значително повишаване на нивата на лошия холестерол, който се свързва с калция, предизвиквайки калциев дефицит, и образува плаки по стените на кръвоносните съдове, което на свой ред води до стесняване на обема им и хипертония.

Именно лечението на високото кръвно налягане и превенцията на сърдечносъдови заболявания са терапевтичните приложения на по-високия прием на фитостероли като част от диетата или под формата на добавки. Редица изследвания доказват, че пациенти, редовно приемащи високи дози фитостероли в продължение на няколко седмици, възвръщат баланса на холестерола в кръвта и намаляват значително опасността от хипертония и инфаркт.

Храните, които са добри източници на фитостероли, включват ядки и семена, както и изкуствено обогатените с тези вещества диетични маргарини.

Хиалуронова киселина

Хиалуроновата киселина е сред най-важните вещества за оптимална хидратация на клетките в организма. Тя се синтезира от тялото на базата на полизахариди и играе ключова роля в производството на съединителна тъкан и изгражда основата на междуклетъчното вещество. Хиалуроновата киселина притежава уникалната способност да свързва влагата. Една нейна молекула привлича 100 молекули вода. Тя активизира процеса на възстановяване на клетките на кожата и съединителната тъкан и стимулира зарастването на раните. Когато проникне в кожата, тя активизира фибробластите, които представляват живи клетки със съществена роля в процеса на заздравяването. Когато са активни, те отделят колаген и еластин, два ключови елемента процеса на възстановяване на кожата. Хиалуроновата киселина е важен компонент и на ставния хрущял, като осигурява подвижността на ставите и ги защитава от износване.

С напредването на възрастта организмът не е в състояние да синтезира достатъчно хиалуронова киселина, което на свой ред води до отпускане и изсушаване на кожата, познати като признаци на стареене.

Съвременните козметични продукти за борба със стареенето почти задължително съдържат хиалуронова киселина, която задържа влага в кожата и изпълва бръчките в дълбочина, като в същото време стимулира производството на колаген. Терапевтичните й свойства обаче далеч не се изчерпват с това. Вземана под формата на добавки за перорална употреба, хиалуроновата киселина има благотворно действие при ревматоиден и остеоартрит.

Хистидин

Хистидинът е незаменима аминокиселина, която участва участва в растежа и възстановяването на тъканите на човешкия организъм. Той е от изключително значение за образуването на белите и червените кръвни телца и отговаря за реакцията на имунната система при възникването на алергии. Хистидиновият баланс в организма е пряко обвързан с баланса на централната нервна система и гарантира добро психическо и физическо здраве. Клиничните проучвания сочат, че хистидинът действа като естествен детоксикатор като защитава организма от радиация и тежки метали и спомага за изхвърлянето им чрез стимулиране на производството на стомашни сокове, необходими за нормалното храносмилане.

Поради специфичните си функции хистидинът в организма трябва да се намира в постоянен баланс. Недостигът на аминокиселината може да доведе до нарушения в работата на слуховия нерв, както и до развитието на ревматоиден артрит. От друга страна, тъй като е с доказан ефект върху централната нервна система, хистидинът в по-големи количества би могъл да предизвика психични нарушения като тревожност и биполярно разстройство.

Счита се, че хистидинът има положително влияние върху заболявания на слуховия нерв, анемии, алергии, ревматоиден артрит и други възпалителни реакции на организма. Редица изследвания доказват и важността му за поддържането на сексуалната функция, тъй като хистидинът е свързан със синтеза на друго вещество – хистамин, който е необходим за стимулирането на сексуалната възбуда. Освен това, хистидинът играе важна роля в поддържането на доброто състояние на кожата, като подпомага възстановяването й при дерматити и способства естествената защита от UVA/UVB лъчението на слънцето.

Подобно на други аминокиселини, хистидинът се намира в много високо протеинови храни, като месо и млечни продукти, както и под формата на зърна като ориз, пшеница, ръж.

Цистеин

Цистеин (Cysteine) е аминокиселина, която е важна за структурата на косата, кожата и ноктите. Цистеин (Cysteine) е ключов елемент за формирането на колаген, който е необходим за тяхната еластичност и добро здраве.

Цистеинът е заменима сяросъдържаща аминокиселина, която може да се набавя по естествен път чрез храни или да се синтезира в организма на базата на аминокиселината метионин. Той може да свързва токсични тежки метали и действа като антиоксидант, като активно съдейства за предотвратяване на чернодробни и сърдечни увреждания. Цистеинът играе важна роля във възстановяването на тъканите, ускорява оздравителните процеси и укрепва имунната система.

Цистеинът е често използван в комплексното лечение на различни заболявания. Той може да играе роля в профилактиката на синдрома на остър респираторен дистрес, астма, рак, катаракта, косопад, заболяване на сърцето, СПИН, псориазис, ревматоиден артрит и вирусни инфекции. Помагайки за елиминиране на слузта в белите дробове, цистеинът може да бъде полезен при лечение на бронхит и други дихателни проблеми. Не на последно място, поради защитните си функции, той може да се прилага успешно и срещу мозъчни и чернодробни увреждания, причинени от алкохолизъм.

Цистеин може да се набави от редица хранителни източници, включително високо протеинови продукти като домашни птици, кисело мляко и яйчен жълтък, както и от сяросъдържащи растителни храни като червени чушки, чесън, лук, зеле, овес и пшеничен зародиш.

Глицин

Въпреки че е определян като най-малката и най-простата аминокиселина, глицинът е особено важен доставчик на азот за синтеза на жизнено важни аминокиселини и участва в синтеза на ДНК и РНК. През 2004 г. следи от тази аминокиселина бяха открити в космическа проба от опашката на комета – първият случай, в който се намират следи от живот извън рамките на Земята. Глицинът участва в активирането на гликогена в черния дроб и доставя креатин, без който енергийната обмяна в организма е практически невъзможна. Той играе изключително важна роля в производството на имуноглобулини и антитела и по този начин подпомага правилното функциониране на имунната система, а като част от структурата на хемоглобина участва в процеса на снабдяване на клетките с кислород.

Недостигът на глицин в организма води до авитаминоза (особено на витамин В9) и до заболявания на ставите. Освен това, при недостатъчен прием на тази аминокиселина се наблюдава обща отпадналост, намалена издръжливост на мускулите, отслабено зрение и нарушения в имунната система и работата на простатата.

Проучвания показват, че глицинът е полезен при мускулна дегенерация, включително множествена склероза, предпазва от артроза и други заболявания на ставите. Поради успокояващия си ефект глицинова терапия се прилага с особен успех при профилактиката на заболявания на централната нервна система, като епилептични гърчове, маниакални депресии, агресивни състояния и дори шизофрения. Освен това, в по-високи дози глицинът стимулира отделянето на растежен хормон и подпомага зарастването на раните.

Като част от храната глицин може да се набави от храните от животински и растителен произход, богати на протеини, като месо, мляко и млечни продукти, яйца и соя.

Мелатонин

Мелатонин (Melatonin) регулира вътрешният биологичен часовник на човека. Адекватните нива на Мелатонин (Melatonin) в мозъка намаляват събужданията през нощта и подобряват качеството на съня.

Мелатонинът е хормон, произвеждан от епифизната жлеза в мозъка и регулира цикличния биоритъм на организма като осигурява както редовния сън, така и редовната менструация при жените. Редица изследвания сочат, че равнището на мелатонин е във връзка и с по-големите биологични цикли, като процеса на стареене, тъй като количеството му е най-високо през пубертета и намалява с увеличението на възрастта – резултатите от експерименти с лабораторни животни показват, че повишеният прием на хормона удължава живота им с до 25%. В същото време, мелатонинът е един от най-мощните антиоксиданти, които действат както на ниво клетъчна мембрана, така и вътре в самата клетка.

Тъй като се синтезира през нощта и е пряко обвързан с биоритъма, мелатонинът значително намалява в организма на хора, които спят в осветени помещения, както и при такива, които не са се адаптирали към часовата разлика след далечен полет. При тях се наблюдават безпокойство, понижена възстановителна способност на тъканите, и повишена температура. Хроничният недостиг на хормона при хора в напреднала възраст, от своя страна, е отговорен за често наблюдаваното безсъние, както и за тяхната предразположеност към оксидантен стрес, който може да доведе до развитието на тумори.

Освен че се прилага успешно в профилактиката на безсъние, мелатонинът играе съществена терапевтична роля и в превенцията и ремисията на ракови заболявания, особено по отношение на рака на гърдата и простатата. Той се използва успешно в третирането на неврологични заболявания и психосоматични явления като агресия и хиперактивност, но в същото време е противопоказен при прояви на занижена биофункционалност като депресия, алергия или оплодителни затруднения.

7-KETO

7-KETO служи за покачване на чиста мускулна маса. 7-KETO също така има термогенен ефект и води до изгаряне на повече калории, съответно и на телесни мазнини.

Cayenne (Лют червен пипер)

Лют червен пипер (Cayenne) повишава метаболизма, повишава обмяната на веществата, стимулира изгарянето на мазнини и намалява апетита. Лют червен пипер (Cayenne) е ефективен начин да увеличите загубата на мазнини по естествен начин.

Ацетил Л-Карнитин

Ацетил Л-Карнитин (Acetyl L-Carnitine) транспортира мазнините за изгаряне в клетките. Ацетил Л-Карнитин (Acetyl L-Carnitine) е изключително полезен за нервната система и я предпазва от дегенерация.

Аланин

Аланинът е най-важната аминокиселина за правилното поддържане нивата на глюкозата в кръвта. Той се освобождава и разгражда в организма по време на интензивно физическо натоварване и отговаря за почти половината количество глюкоза, произведена от черния дроб. По този начин аланинът се явява важен компонент на доставянето на енергия за работата на основните системи на тялото. Неговите изомери са градивна част от структурата на витамин В5 (пантотенова киселина) и витамин А, които на свой ред са от съществено значение за правилното протичане на редица процеси в тялото.

Когато организмът преживява физиологичен стрес, причинен от продължително физическо натоварване или от хроничен недостиг на въглехидрати, причинен от нисковъглехидратна диета, аланинът започва да се синтезира от верижно-разклонените аминокиселини, изграждащи мускулната тъкан. Затова е от особена важност да се знае, че драстичните ограничителни хранителни режими на практика първо атакуват и разграждат мускулната маса, което може сериозно да застраши здравето на организма – т.е. загубата на тегло, която се наблюдава при нисковъглехидратните диети, на практика е за сметка на мускулите, а не на изгорените мазнини.

Когато се набавя в достатъчни количества в организма, аланинът е важен източник на енергия за мускулите, мозъка и централната нервна система. Той помага в метаболизма на захари и органични киселини и допринася за засилване на имунната система, като стимулира производство на антитела и неутрализира токсините, получени от обмяната на веществата.

Сред най-добрите източници на аланин са червените меса, птиците, рибата, яйцата и млечните продукти. Някои растителни храни, богати на протеини, като авокадото и бобовите растения също доставят известни количества аланин на тялото.

Аспарагин

Аспарагинът е една от 20-те най-разпространени природни аминокиселини. Въпреки че се класифицира като неесенциална аминокиселина, той е особено важен за човешкия организъм, тъй като служи за синтеза на редица есенциални аминокиселини в черния дроб. Аспарагинът участва в изграждането на имунната система, в синтеза на ДНК и РНК, както и в преобразуването на въглехидратите в енергия. Достатъчните количества аспарагин в тялото поддържат баланса на централната нервна система като неутрализират токсичните амонячни отпадни продукти от метаболизма, които могат да увредят функциите на мозъка.

По отношение на физическото и психическо здраве има индикации, че отсъствието на достатъчно аспарагин може да бъде от медицинско значение в някои случаи. Най-често дефицитът на тази аминокиселина се проявява под формата на дезориентация, главоболие, депресия, раздразнителност и макар и изключително рядко – като психоза.

Допълнителният прием на аспарагин се препоръчва в случаите на нарушения в бъбречната дейност, функциите на черния дроб като може значително да облекчи оксидативния стрес от алкохола върху чернодробните клетки и токсичния ефект, свързан с махмурлука.

Дневните нужди на организма от аспарагин могат да бъдат задоволени с балансирано присъствие в диетата на млечни продукти, говеждо и птиче месо, яйца и аспержи, от които именно произлиза името на аминокиселината.

Аспартинова/Аспарагинова киселина

Аспартиновата киселина, известна още като аспартат или аспарагинова киселина, играе важна роля в клетъчното хранене и синтеза на редица съществени за правилното функциониране на организма аминокиселини и биохимикали като аспарагин, аргинин, лизин, метионин, треонин, и изолевцин. Тя помага за транспортирането на минерали, необходими за формирането на носителите на наследствената информация РНК и ДНК, и укрепва имунната система като насърчава производството на имуноглобулини и антитела. Аспартиновата киселина поддържа работата на мозъка като стимулира производството на невротрансмитери и химични вещества, необходими за нормалното психическо функциониране.

При хората, чиято диета е с ниско съдържание на протеини или страдат от недохранване, може да се развие дефицит на аспартинова киселина, който се проявява под формата на силна физическа умора или депресия. Именно общото укрепване на издържливостта и увеличаването на устойчивостта на организма срещу умора е причината аспартиновата киселина да присъства във формулите на редица хранителни добавки за спортисти и хора, подложени на тежки натоварвания.

Освен под формата на добавки, аспартинова киселина може да се набави и от редица храни в ежедневната диета като млечни продукти, говеждо месо, птици, покълнали семена, овесени ядки, авокадо, аспержи, тръстикова захар и меласа.

Биофлавоноиди

Растенията са развили естествена защита, която може да помогне и на нас!

Биофлавоноидите са ключов компонент на всяка диета. Те представляват група витаминообразни водоразтворими растителни пигменти, които действат като антиоксиданти и неутрализират свободните радикали (молекули с нестабилни и неравномерни връзки между електроните, които увреждат клетките). Смята се, че пораженията, които нанасят свободните радикали водят до различни здравословни проблеми, включително рак, сърдечни заболявания и преждевременно състаряване. Установено е, че биофлавоноидите проявяват по-мощно антиоксидантно действие от класическите антиоксидантни хранителни вещества като витамин С, Е и бета-каротин и подпомагат детоксикацията на организма в дългосрочен план. Те защитават клетъчните мембрани от токсините на околната среда и понижават способността на холестерола да образува плаки в артериите.

Недостигът на биофлавоноиди води до капилярна неустойчивост със зачервени или сини петна по кожата, възпаление, кръвотечение от венците и вътрешна болка в ушите – симптоми, сходни с тези на недостиг на витамин C, чието правилно усвояване се подпомага именно от тези вещества.

До момента са идентифицирани повече от 4 000 биофлавоноида с разностранно положително действие върху човешкия организъм. Изследвания, проведени с животни, доказват, че нарингенинът предпазва от рак. Кверцетинът помага на диабетно болните и може да намали възпалителните процеси, свързвани с алергиите, да забави растежа на рак в мозъка, да защити дробовете от вредното въздействие на замърсителите и цигарения дим. Рутинът укрепва капилярите и по този начин помага на хората, страдащи от атеросклероза и високо кръвно налягане. Ползата от хесперидина за имунната система е голяма – той предпазва от инфектиране с някои вируси: херпес симплекс и грипни вируси и може да ни предпази от някои сърдечни заболявания. Тангеритинът помага в профилактиката срещу рака. Той активира т. нар. ензими от Фаза 2, които са защитен механизъм на организма против навлизането на канцерогенни, токсични, радиоактивни и други вредни вещества. Понастоящем се провеждат изследвания за възможността биофлавоноидите да потискат развитието на вече появили се ракови процеси.

Има експериментални данни, че някои биофлавоноиди имат защитно действие по отношение развитието на язва на стомаха и че те могат да бъдат полезни при нейното лечение. Съществуват и претенции, че биофлавоноидите са полезни при редица други заболявания, като хемороиди, алергии, астма, синдрома на менопаузата, както и за предотвратяване на спонтанния аборт, но за да се стигне до окончателно заключение са необходими допълнителни научни изследвания.

Особено ценно свойство на биофлавоноидите е, че те се усвояват изключително лесно от организма – трябва само да си ги набавите. Изобилието от пресни плодове и зеленчуци означава и изобилие от биофлавоноиди. Най-ценни в това отношение са цитрусовите и горските плодове, черният и зеленият чай, виното, какаото, кайсиите, броколите и доматите.

Не на последно място, биофлавоноидите не само се усвояват, но и се изхвърлят лесно, поради водноразтворимата си структура, което прави приема им напълно безвреден.

Валин

Валинът е есенциална аминокиселина, която човешкият организъм не може да синтезира самостоятелно и която има стимулиращи свойства по отношение на растежа, мускулната маса и възстановяването на тъканите, поради което е най-разпространен в мускулната тъкан. Валинът може да служи като източник на енергия, със съхраняващ глюкозата ефект, благодарение на което стимулира и повишава умствената енергия. Освен това той поддържа азотния баланс в тялото и предотвратява интоксикацията с амоняк при повторна резорбция на урината от бъбреците.

Дефицитът на валин може да увреди миелиновата защитна обвивка на нервите и да предизвика дегенеративни неврологични състояния. При хора с нарушения във валиновия метаболизъм се наблюдава и специфично заболяване, известно като синдром на Менкес – при него урината на болните започва да мирише на кленов сироп, което е предвестник на тежки неврологични увреждания, като летаргия, умствена изостаналост и дори кома.

Валинът, приеман в рамките на съпътстваща терапия или оздравителна диета, може да помогне за лечение на заболяване на черния дроб и жлъчния мехур, както и увреждане на тези органи, причинени от алкохолизъм и злоупотреба с наркотици. Аминокиселината може да помогне за лечението или дори доведе до пълно възстановяване при чернодробна енцефалопатия, или други увреждания на централната нервна система, причинени от чернодробна недостатъчност или злоупотреба с алкохол. Валинът намира широко приложение за предотвратяване на загуба на мускулна маса при диабет и за предотвратяване на амонячна интоксикация при лежащо болни.

Сред добрите хранителните източници на валин са рибата, сиренето, пилешко и пуешкото месо, фъстъците и лещата.

Левцин

Левцинът принадлежи към групата ВСАА на верижно-разклонените аминокиселини, които не преминават през чернодробния метаболизъм, а се съхраняват в тъканта на скелетната мускулатура, откъдето произтича и основната му биологична роля да стимулира протеиновия синтез в мускулите и да съдейства за укрепването на костите. Освен това, левцинът стимулира синтеза на друга жизнено важна аминокиселина – глутамин и е съществен компонент на хемоглобина като в същото време помага за регулирането на нивата на кръвната захар, производството на растежен хормон и зарастването на рани.

Въпреки че дефицитът на левцин в организма е относително рядко явление поради широкото му разпространение в белтъчините както от животински, така и от растителен произход, той може да се породи от недостатъчен прием на витамин B6 или от интензивни физически натоварвания, при което се проявява под формата на хипогликемични симптоми – световъртеж, умора, главоболие, раздразнителност и др.

Освен широкото си приложение в силовите спортове, допълнителният прием на левцин може също да бъде от полза за лица с фенилкетонурия – състояние, при което тялото не може да синтезира аминокиселината фенилаланин, а в съчетание с другите две верижно-разклонени аминокиселини, изолевцин и валин, помага при лечението на някои случаи на чернодробна енцефалопатия, форма на увреждане на черния дроб в резултат от злоупотреба с алкохол.

В по-големи концентрации левцинът се среща в месото и млечните продукти и в по-малки количества в житните кълнове, кафявия ориз, соята, бадемите, кашуто, граха, лещата и царевицата.

Блокери

Блокери са вещества, които се свързват с мазнини или въглехидрати (съответно блокери на мазнини и блокери на въглехидрати) и пречат на усвояването им в храносмилателната система. По този начин блокерите ефективно въздействат върху регулиране на телесното тегло.

Енергетици

Термогенни фетбърнъри са продукти, които стимулират метаболизма на спортуващите с цел изгаряне на повече калории. В тази категория ще намерите най-качествените термогенни фетбърнъри на пазара!

Л-Карнитин

Л-Карнитин е класиката за изгарянето на мазнини и преобразуването им в енергия.  Това води до предотвратяване натрупването на подкожни мазнини и такива особено в сърцето, черния дроб и скелетните мускули. Не случайно Л-Карнитин е толкова популярен в света на хранителните добавки!

Пируват

Пируват (pyruvate) подпомага изгарянето на телесните мазнини, а също така повишава отделянето на енергия за физическа дейност. Пируват (pyruvate) подпомага транспорта на глюкозата и протеините до мускулните клетки.

Лецитин

Лецитинът е уникално вещество, разпространено в повечето живи клетки, и представлява мастната смес от фосфорна киселина, холин, фосфолипиди, триглицериди, мастни киселини и глицерол. Той е основният доставчик на жизненоважния за организма холин, който съдейства за оползотворяването на мазнините, регулира мастните натрупвания в черния дроб и участва в процесите на кръвотворене. Лецитинът подпомага запазването на структурната цялост на клетките, а като есенциална съставна част на мозъчната и нервната тъкан подобрява работата на нервната система и оптимизира паметта.

Недостигът на лецитин води до редица метаболитни проблеми, най-често свързани с нарушаване на функциите на черния дроб, панкреаса, влошаване на паметта и други.

Лецитинът се прилага успешно във всички фази на възстановяване след прекарана болест, както и за преодоляване на умората от тежко физическо натоварване. Освен това, той се препоръчва при редица сърдечносъдови заболявания като атеросклероза, защото намалява нивото на холестерола, прочиства стените на кръвоносните съдове и укрепва работата на сърдечния мускул. Другият важен ефект на лецитина е свързан със способността му да намалява и дори напълно да премахва болката в ставите, което го прави изключително важен в профилактиката на ревматоидни артрити, а в качеството си на участник в доставянето на съставящия костите фосфор в организма, той е неизменен компонент от терапията на остеопороза. С помощта на лецитин ефективно се осъществява рехабилитиране на чернодробните клетки на алкохолици и детоксикация на черния дроб.

Най-богатите на лецитин храни са жълтъците, соята и животинските дреболии като телешкия черен дроб.

IGF

IGF-1 е мощен инсулиноподобен фактор на растежа, отговорен за забавяне стареенето на клетките, подмладяване на кожата, поддържане на ноктите и косата и изграждането на силна имунна система. IGF-1 помага за въстановяване и увеличаване на мускулната маса и сила.

ZMA

Комбинацията от цинк, магнезий и витамин В6 (ZMA) има доказан ефект върху повишаването на тестостерона. Допълнителният прием на ZMA води до увеличаване на нивото на тестостерон с до 30%, откъдето следва по-бързо оформяне на мускулната тъкан.

Бета Аланин

Бета-аланин (Beta-Alanine) спомага за производството на повече енергия и осигурява максимална физическа издръжливост. Бета-аланин (Beta-Alanine) спомага и за увеличаването и поддържането на чиста мускулна маса.

Креатин

Креатин (Creatine) спомага за бърз и сериозен напредък в мускулното развитие. Креатин (Creatine) е може би най-разпространената и ефикасна добавка за повишаване на мускулната маса, сила и издръжливост.

Средноверижни Триглицериди

Средноверижни триглицериди (MCT Oil) са мазнини, които се усвояват по-лесно от организма. Когато бъдат приети, Средноверижни триглицериди (MCT Oil) моментално се изгарят за енергия, като по този начин пестят мускулния гликоген.

Трибулус

Трибулус (Tribulus) увеличава собственото производство на тестостерон. Повишеното ниво на тестостерон оказва положително влияние върху увеличаването на потентността и е предпоставка за покачване на мускулна маса и увеличаване на силата при мъжете. При прием на Трибулус (Tribulus) се наблюдава  увеличаване на тестостерона с до 40%.

Глюкозамин

Глюкозамин (Glucosamine) е аминомонозахарид, който естествено се съдържа в човешкото тяло. Глюкозамин (Glucosamine) се използва при изграждането на ставите и хрущялите. При наличието на повече Глюкозамин (Glucosamine), човешкото тяло изгражда по-бързо ставите, хрущялите и съединителните тъкани. С възрастта производството на Глюкозамин (Glucosamine) намалява и се наблюдава износване на ставните връзки. Това износване е свързано с неприятни болки по време на физическо натоварване.

Глюкозаминът е вещество, което се образува при съединяване на глюкозата с аминокиселина, и служи като съставна част на съединителната и хрущялната тъкан. Той стимулира производството на смазващата ставите синовална течност и осигурява подвижността им като в същото време забавя загубата на покривната хрущялна тъкан на ставните повърхности. С напредване на възрастта концентрацията на глюкозамин в тялото намалява, което от своя страна води до появата и развитието на редица костно-ставни заболявания като артрит и остеопороза.

Глюкозаминовите добавки са широко използвани при лечението и профилактиката на остеоартрит, при който хрущялите системно се износват, ставите губят своята еластичност и се появяват болки и възпалителни процеси. Съществуват експериментални данни, че повишеният прием на глюкозамин (особено на най-популярната му в производствената практика форма – глюкозамин-сулфат) може да благоприятства и редица други състояния, сред които ревматоиден артрит, болест на Крон и язвен колит, хронична венозна недостатъчност и някои дерматологични заболявания.

В естествен вид глюкозаминът се среща основно в обвивката на някои морски мекотели, поради което набавянето му в допълнителни дози става най-вече под формата на хранителни добавки.

Изолевцин

Изолевцинът е незаменима аминокиселина, която заедно с левцина и валина образува така наречената група BCAA – аминокиселини с разклонена верига, отговарящи за производството на протеини, глюкоза и редица други аминокиселини, необходими за правилното протичане на основните жизнени функции. Изолевцинът участва в образуването на хемоглобина и регулира нивото на кръвната захар.

Недостигът на изолевцин се среща само при хора, които спазват строги ниско протеинови диети като симптомите могат да включват главоболие, виене на свят, умора, депресия, объркване и раздразнителност. Често пъти дефицитът на изолевцин може да имитира симптомите на хипогликемия.

Допълнителният прием на изолевцин с храната или под формата на добавки повишава издръжливостта и подпомага възстановяването при травма или операция и ускорява зарастването на рани. Поради участието си в производството на хемоглобин и регулиране на нивата на кръвната захар, аминокиселината присъства и в профилактиката на анемия и диабет. Лабораторни експерименти, проведени с животни, установяват намаляване на тремора, но все още няма категорични резултати за действието на изолевцина в тази посока при хора.

Храни източници на изолевцин са високо протеиновите храни като бадеми, кашу, пилешко месо, яйца, риба и черен дроб.

Хондроитин

Хондроитин (Chondroitin) е една от главните съставки на хрущялите, спомага задържането на вода и хранителни вещества и за безпроблемното придвижване на молекулите през хрущяла, тъй като той не е кръвоснабден. MSM (метилсулфонилметан) се съдържа в тъканите на всички живи същества. Храни, които не са пресни, не съдържат MSM (метилсулфонилметан), той се свързва с влагата и се изпарява заедно с нея.

Силикон

Силикон (Silicon) e микроелемент, необходим за формирането на колагена за костите и свързващите тъкани, за здрави нокти, кожа и коса. Спомага за гъвкави артерии и играе голяма роля за предотвратяването на сърдечносъдови заболявания. Противодейства на алуминия в тялото и е превенция срещу болест на Алцхаймер. Съдържанието на силикон в тялото намалява с възрастта.

MSM

Подобно на Глюкозамин (Glucosamine) и Хондроитин (Chondroitin), и  MSM (метилсулфонилметан) осигурява суров материал за ставите и хрущялите. Glucosamine/Chondroitin/MSM е формула, която комбинира трите най-ефективни съставки, които предпазват ставите и хрущялите в човешкото тяло.

Метилсулфонилметанът (MSM) се среща в тъканите на растенията, животните и в човешкото тяло. Той е естествен източник на органична сяра за производството на аминокиселините серин и метионин, както и на така наречения „хормон на щастастието” – серотонин. Освен това, MSM участва в образуването на хрущял и колаген и блокира възпалителните процеси в ставите.

Недостигът на метилсулфонилметан означава понижено производство на серотонин, което на свой ред води до появата на депресия, тревожност и раздразнителност.

В терапевтичната практика MSM се прилага за облекчаване на констипацията (запек), намалява стомашния дискомфорт и контролира образуването на киселини. Би могъл да се прилага и за възстановяване от махмурлук, както и за цялостна детоксикация на организма. Противовъзпалителният ефект на метилсулфонилметана е от особено значение при борбата с артрита, тъй като едновременно потиска възпалението и подпомага възстановяването на хрущялната тъкан в ставите.

Добри източници на MSM са яйцата, месото и костните риби, а вегетарианците могат да си набавят това вещество от ядки, зеле, брюкселско зеле, боб, чесън, соя, ряпа и пшеничен зародиш.

ОМЕГА-3

Омега 3 мастните киселини са група от девет полиненаситени мастни киселини. Най-важни за храненето при човека са три от тях:

  • Алфа линоленична киселина (АЛК / ALA);
  • Ейкозапентанова киселина (ЕПК / EPA);
  • Докозахексанова киселина (ДХК / DHA).

Общото между трите мастни киселини, което ги обособява в група, е двойната въглеродна връзка на позиция ω-3 (омега 3) в молекулярната им структура.

Омега мастните киселини и в частност омега-3 се наричат есенциални, тъй като човешкото тяло не може да ги синтезира от други неесенциални вещества, а те играят важни роли в редица биохимични процеси. Установено е, че тялото синтезира омега 3 по-бързо (в съревнование), ако на мястото на синтеза протича паралелен синтез на омега 6 мастни киселини, в противен случай за него е по-лесно да усвои омега 3 ЕМК от храната.

Навярно вече сте започнали да се чудите, каква е връзката между омега 3 и омега 6 ЕМК. Общото между двете групи мастни киселини е участието им като базови съставки за химичния синтез на специфични молекули, наречени ейкозаноиди. Въпросните молекули имат краткосрочни сигнални функции за редица процеси в тялото. Благодарение на тях клетките общуват помежду си. Сигналната мрежа на екозаноидите обхваща преди всичко имунната и нервната система, както и комуникацията между клетки в тъкани с нарушена цялост (рани, възпаления и пр.). Различните омега 3 ЕМК служат за синтез на екозаноиди с противоположни действия на синтезираните от омега 6 ЕМК екозаноиди. Това значи, че тялото трябва да разполага с балансирани количества от двете групи есенциални мастни киселини, в най-общия случай в отношение поне 1 : 1.

Най-общо омега 3 ЕМК имат следните функции:

  • участват в строежа/състава на клетъчните и ядрените мембрани на клетките;
  • регулират и гарантират много функциите на имунната система заедно с омега 6 ЕМК;
  • имат незаменимо участие в регулацията на възпалителните процеси и възстановяването;
  • служат за донори на сигнални молекули и така участват в процесите на комуникацията между клетките на нервната система.

Доказани въздействия:

  • намаляват кръвосъсирването;
  • предпазват сърцето от сърдечен удар;
  • разширяват кръвоносните съдове;
  • съдействат за намаляване на кръвното налягане;
  • подтискат възпаленията;
  • съдействат за премахване на депресията;
  • намаляват нивата на триглицеридите в кръвта;

Предположения и недоказани твърдения:

  • увеличават нивата на растежния хормон, като в това число подбуждат мускулния растеж;
  • подтискат на болките при хора страдащи от ревматоидни артрити, противовъзпалително действие;
  • имат предпазващ ефект при ракови новообразувания, по-точно предпазват от поява на рак на гърдата, дебелото черво и простатата;
  • снижава лошия холестерол;

Рисковете от консумацията на омега 3 ЕМК са два типа:

  • надвишаване на препоръчаните количествата омега 3, което води до нарушаване на баланса омега 3 : омега 6 ЕМК;
  • недостатъчен прием на омега 6 ЕМК;

В това число:

  • Консумацията на по-големи от нормалните дози омега 3 ЕМК може да доведе до повишено кървене в случай на нараняване или дори до временна невъзможност за кръвосъсирване. Консумацията на противосъсирващи лекарства, като Аспирин, могат да увеличат риска;
  • Статистиката сочи за случаи, при които свръх консумация на омега 3 ЕМК за дълго време е най-вероятната причина за поява на т.нар. Хеморагичен мозъчен удар (тип инсулт);
  • Подтиска имунният отговор, в резултат на което консумиращият става по-податлив на инфекции и бактерии;
  • Увеличава нивата на лошия холестерол, при хора с определени генетични предпоставки.

Важно:

  • Намалява гликемичния контрол при диабетиците;
  • Не бива да се приемат без лекарско предписание от хора със сърдечна недостатъчност или хронична ангина.

Според повечето източници допустимата дневна доза за прием на омега 3 ЕМК е около 3 грама (3000 мг.), а приемливата дневна доза е 1,6 гр. за мъже и 1,1 гр. за жени. (Food and Drug Administration, USA; )

Понеже омега 3 ЕМК са фракция от мазнините Алфалиноленична киселина (АЛК), Ейкозапентанова киселина (ЕПК) и Докозахексанова киселина (ДХК), а ЕПК и ДХК имат пъти по-висока физиологична сила на въздействие в сравнение с АЛК, трябва да се спрем и на съотношението им в дадената формула. Смята се, че съотношението между АЛК : (ДХК+ЕПК) = 9 : 1, т.е. общото количество на ДКХ и ЕПК следва да е около 10% от цялото количество омега 3 есенциални мастни киселини.

Омега-3 Алфа-линоленова киселина

Алфа-линоленовата киселина е представител на групата на Омега-3 есенциалните мастни киселини, които киселини осигуряват нормални биологични функции на човешкия организъм и са важна част от хранителния прием при профилактика и превенция на редица заболявания. Тя не може да се синтезира самостоятелно от човешкото тяло, затова е необходимо да се приема допълнително в храната или под формата на хранителни добавки. Веднъж постъпила в организма, алфа-линоленовата киселина се преработва от ензимите в черния дроб и служи като суровина за производството на други две жизнено важи Омега-3 мастни киселини, а именно ейкозапентаеновата киселина и докозахексаеновата киселина.

Недостигът на алфа-линоленова киселина нарушава редица биологични процеси в организма, като започнем със забавен растеж при децата, отпадналост и намалена подвижност, забавяне на метаболизма, високи нива на триглицеридите в кръвта, високо кръвно налягане. Дефицитът на Омега-3 киселината е обвързан и със значителни промени в поведението и умственото състояние – нарушаване на способността за заучаване, намалена координация, разсеяност.

През последните години ролята на есенциалните мастни киселини все повече застава във фокуса на вниманието на медиците и на обществеността. Основна причина за това е способността им и в частност на алфа-линоленовата киселина да подобряват значително едни от най-често срещаните в наши дни клинични състояния, като сърдечносъдови заболявания, хипертония, артрит, астма, автоимунни нарушения. Алфа-линоленовата киселина намалява нивата на „лошия” LDL-холестерол и триглицеридите в кръвта. Редица проучвания сочат, че приемът на алфа-линоленова киселина е свързан с понижен риск от коронарна болест на сърцето и внезапна сърдечна смърт.

Алфа-линоленовата киселина е изключително нестабилна на светлина и кислород, затова е препоръчително да се набавя от сурови пресни ядки и семена, които са най-богати на веществото, или от студенопресовани в контролирана безкислородна среда масла и хранителни добавки.

Омега-3 Докозахексаенова киселина

Докозахексаеновата киселина е незаменима Омега-3 мастна киселина, която отговаря за приблизително 20% от сивото вещество в мозъка и 97% от общото съдържание на мазнини в него. Тя е и една от ключовите съставки на кърмата, чрез което гарантира нормалното умствено развитие на бебето. Човешкият организъм е в състояние да синтезира докозахексаенова киселина въз основа на друга важна Омега-3 киселина – алфа-линоленовата, съдържаща се в лененото, конопеното и рапичното масло, за което обаче е необходимо ензимната система на тялото да функционира нормално. Ето защо е необходимо подсигуряване на докозахексаенова киселина в готов вид посредством набавянето й от хранителни източници и добавки.

Недостатъчният прием на докозахексаенова киселина особено по време на кърмене може да доведе до забавяне на умственото развитие на децата, както и да влоши здравето на майката, водейки до намалена концентрация, нарушаване на способността за запаметяване и поведенчески отклонения.

Ползите от докозахексаеновата киселина са доказани от редица изследвания. Освен че спомага за поддържане на вниманието, мисленето и координацията, тази есенциална мастна киселина има положителен ефект и върху сърдечносъдовата система и развитието на ретината и зрителната острота. Изследователите са установили, че докозахексаеновата има антиканцерогенно действие, като намалява натрупването на бели кръвни клетки и оксидативния стрес, допринасящи за растежа на туморите, и в същото време действа превантивно спрямо нежеланите странични ефекти от химиотерапията, особено върху бъбреците. Достатъчен прием на докозахексаенова киселина може да се осигури с включването в дневното меню на мазна риба, като скумрия, сьомга, херинга и сардина.

Омега-3 Ейкозапентаенова киселина

Ейкозапентаеновата киселина е една от трите омега-3 мастни киселини, необходими на тялото. Тя активно участва във функционирането на мозъка и централната нервна система, като предпазва миелина – защитната обвивка на нервните клетки, от увреждане. Освен това, попадайки в кръвната циркулация ейкозапентаеновата киселина се свързва със свободните триглицериди и ги неутрализира като по този начин подобрява циркулацията на кръвта и предпазва артериите.

Тъй като омега-3 мастни киселини са необходими за правилното развитие и функциониране на мозъка, недостигът на ейкозапентаенова киселина може да доведе до хиперактивност у децата, както и до поведенчески разстройства като депресия, тревожност, а в някои случаи да обостри симптомите на биполярно разстройство.

Повишеният прием на ейкозапентаенова киселина има благотворен ефект върху коронарната болест на сърцето, високо кръвно налягане, както и върху възпалителни заболявания като ревматоиден артрит. В медицинската практика и диетологията тя е доказала положителното си въздействие и върху белодробни и бъбречни заболявания, диабет тип 2, затлъстяване, язвен колит, болест на Крон, анорексия невроза, изгаряния, остеоартроза, остеопороза и ранните стадии на рак на дебелото черво, което прави ейкозапентаенова киселина незаменим помощник в поддържането на доброто здравословно състояние.

Ейкозапентаенова киселина в готов вид се съдържа в студеноводната мазна риба и в хранителните добавки, съдържащи рибено масло, най-често в комбинация с докозахексаенова киселина. Организмът може да я синтезира и от растителни източници, доставящи алфа-липоева киселина, но в значително по-малки количества.

ОМЕГА-6

Храната в традиционната българска кухня е богата на омега 6 мастни киселини, но напоследък в България се налага бързата кухня – сандвичи, сухи закуски, пица и др. Все храни, бедни на омега 6. Рано или късно това води до дефицит, а последният е свързан с понижен имунитет и всички негативи, произтичащи от това. Друга крайност е пристрастеността към олиото и маргарина в ежедневното меню, което е предпоставка за поява на алергии.

Омега 6 мастните киселини са група от осем полиненаситени мастни киселини. Най-важни за храненето при човека са четири от тях:

  • Гама линоленична киселина (ГЛК / GLA);
  • Линолеична (линолова) киселина (ЛК / LA);
  • Арахидонова киселина (АрК / АrА);
  • Дихомо Гама линоленична киселина (ДГЛК / DGLA).

Общото между четирите мастни киселини, което ги обособява в група, е двойната въглеродна връзка на позиция ω-6 (омега 6) в молекулярната им структура.
Омега мастните киселини и по-точно омега-6 се наричат есенциални, понеже човешкото тяло не може да ги синтезира от други неесенциални вещества, а те играят важни роли в множество биохимични процеси. Установено е, че тялото синтезира омега 6 по-бързо (в съревнование), ако на мястото на синтеза протича успореден синтез на омега 3 мастни киселини, в противен случай за организма е по-лесно да усвои омега 6 ЕМК от храната.

В статия Омега 3 есенциални мастни киселини изяснихме връзката между омега 3 и омега 6 ЕМК. Напомням, че общото между двете групи е участието им като базови съставки за химичния синтез на специфични молекули, наречени ейкозаноиди. Въпросните молекули имат краткосрочни сигнални функции за редица процеси в тялото, като проявяват хормонално действие за кратки интервали от време.

Най-общо омега 6 ЕМК имат следните функции:

  • участват в строежа/състава на клетъчните и ядрените мембрани на клетките;
  • регулират и гарантират много функциите на имунната система заедно с омега 3 ЕМК;
  • имат незаменимо участие в регулацията на възпалителните процеси и възстановяването;
  • служат за донори на сигнални молекули и така участват в процесите на комуникацията между клетките на нервната система.

В частност в синтеза на ейкозаноиди:

  • Арахидонова киселина (АрК): произвежда (метаболизира се) в силно стимулиращи възпаление молекули;
  • Гама линоленична киселина (ГЛК ) се метаболизира в Дихомо Гама линоленична киселина (ДГЛК). Последната се трансформира в ейкозаноиди със слабо възпалително, неактивно или дори противовъзпалително действие. Причина за разнопосочността на действие е възможността на различните сигнални молекули, да предизвикват различна реакция според вида на тъканта в която попадат;
  • Линолеична киселина (ЛК): подтиска и промотира възпалителните процеси. Тя е базова омега 6 мастна киселина и служи за основа на синтез на Арахидонова киселина и всички останали в групата на омега 6 ЕМК, но при определени условия ЛК може да се метаболизира и в Алфа линоленична киселина, с което да премине към групата на омега 3 ЕМК.

Доказани въздействия:

  • забавят или ускоряват кръвосъсирването – според вида мастна киселина и тъканта;
  • намаляват риска от сърдечен удар (изисква се консултация с кардиолог, преди употреба!);
  • съдействат за регулиране на кръвното налягане;
  • регулират, промотират и подтискат възпаленията – според формулата АК – (ДГЛК + Омега 3) и според вида на тъканта;
  • регулират съкращенията на гладките мускулни влакна, в това число разширяват или свиват кръвоносните съдове;
  • намаляват нивата на триглицеридите и редуцират LDL Холестерола (неактивният холестерол) в кръвта;

Рисковете от свръх консумацията на омега 6 ЕМК са два типа:

  • надвишаване на препоръчаните количествата омега 6, което води до нарушаване на баланса омега 6 : омега 3 ЕМК в полза на омега 6 (в частност Арахидонова к-на);
  • недостатъчен прием на омега 6 ЕМК, т.е. завишено ниво на омега 3 ЕМК;

При нарушен баланс:

  • В полза на омега 6 (в частност Арахидонова к-на) се изостря имунният отговор, което може да е опасно при хора с алергии или да увеличат чувствителността на болка;
  • В полза на омега 6 (в частност Ейкозапентанова киселина) се подтиска имунният отговор, което води до податливост на бактериални атаки.

Приемът на омега 6 ЕМК в добавка е свързан преди всичко с прием на Линолеична киселина, понеже за разлика от Арахидоновата, която има силни възпалителни свойства, Линолеичната проявява двойнствен характер и може да бъде преобразувана лесно от организма.

Както вече, сте научили от статията за омега 3 ЕМК, омега мазнините се приемат в балансиран вид.  Различните източници препоръчват дневни дози в съотношения от 1:1 до 4:1 и дори 3:2 (омега 6 ЕМК : омега 3 ЕМК). Основната причина за превеса на омега 6 ЕМК във формулата, е обилното им присъствие в растителните масла, които използваме.

Според повечето източници допустимата дневна доза за прием на омега 3 ЕМК е около 3 грама (3000 мг.). При контролирана диета, в която приемът на различните групи есенциални мастни киселини е изравнен, следва да се приеме около 4,6 гр. Линолеична киселина (ЛК) за всеки 3 грама Омега 3 ЕМК. Приемливата дневна доза омега 3 е 1,6 гр. за мъже и 1,1 гр. за жени. (Food and Drug Administration, USA; ), а съответстващата им порция омега 6, следва да се прецени според индивидуалната диета. Тук последната дума има диетолога.

ОМЕГА-6- Арахидонова киселина

Арахидоновата киселина е представител на семейството на Омега-6 мастните киселини. Основната й роля в човешкия организъм е да контролира имунните реакции, но в същото време участва активно и в структурирането на клетките и синтеза на хормоните. Арахидоновата киселина регулира нивото на холестерол в кръвта и поддържа хормоналния баланс. Необходима е за възстановяването и растежа на скелетната мускулатура. Тя е и една от най-разпространените мастни киселини в мозъка и конкурира съдържанието на докозахексаеновата киселина като и на двете се пада по около 20% от сивото вещество. В този смисъл арахидоновата киселина е от изключителна важност за здравето на централната нервна система.

Нарушената обмяна на арахидонова киселина или недостигът й в диетата могат да доведат до неврологични заболявания, като болестта на Алцхаймер и биполярно разстройство. В същото време, повишеният прием на тази Омега-6 киселина може да обостри симптомите на възпаление при хора, страдащи от ревматоиден артрит, за сметка на което от провъзпалителните й свойства могат да се възползват активните спортисти.

Провъзпалителното действие на арахидоновата киселина е основна причина за слабото й приложение в терапевтичната практика. Допълнителни количества от нея приемат предимно хора, занимаващи се с културизъм, които искат да подсилят анаболния ефект върху мускулатурата си. Това обаче не означава, че арахидоновата киселина трябва да се избягва, тъй като, както вече беше посочено, тя играе редица ключови роли в развитието и нормалното функциониране на организма.

Арахидонова киселина се съдържа в умерени дози в храни от животински произход, особено в рибата, яйцата, черния дроб и мозъка.

Омега-6 Гама-линоленова киселина (GLA)

Гама-линоленовата киселина (GLA), както повечето есенциални мастни киселини, спомага за нормалната функция на мозъка. Това вероятно е и еволюционната причина тя да се съдържа в най-големи концентрации в майчината кърма, което я прави изключително важна за растежа и развитието на новородените. Освен това, в организма гама-линоленовата киселина се превръща в простагландин, който има противовъзпалителна активност и влияе на кръвосъсирването. Тя е изключително важен градивен елемент и на кожата, където участва в изграждането на междуклетъчното вещество и естествената защита на организма от външни влияния.

Недостигът на гама-линоленова киселина води до блок на ключови ензими на метаболизма, влошава концентрацията и опосредства появата на кожни проблеми като екземи, атопичен дерматит и др.

Освен, че способства за развитието на бебетата, гама-линоленовата киселина намира широко приложение в терапията на редица клинични състояния като помага за намаляване на високото кръвно налягане и холестерола, облекчава артритни болки и ПМС, намалява сърбежа и площта на кожните увреждания като екзема и псориазис. Диабетната невропатия също се повлиява много благоприятно при употреба на гама-линоленова киселина.

Освен майчиното мляко, единствените естествени източници на гама-линоленова киселина са маслото от вечерна иглика и синьозелените водорасли спирулина, които могат да се набавят основно под формата на хранителни добавки.

Омега-6 Линолова/линоленова киселина

Линоловата киселина е полиненаситена Омега-6 мастна киселина, използвана в биосинтеза на арахидоновата киселина и на някои простагландини. Тя се намира в липидите на клетъчните мембрани и е от изключителна важност за защитните функции на кожата. Линоловата киселина съставлява и 5-6% от общата енергийна стойност майчиното мляко и е жизнено необходима за правилния растеж и развитие на кърмачетата. Човешкият организъм не може самостоятелно да синтезира линолова киселина, поради което тя трябва да се набавя чрез пълноценно хранене или под формата на добавки.

Дефицитът на линолова киселина се проявява най-вече чрез козметични симптоми, включително суха коса, косопад и трудно зарастване на раните. Продължителната липса на линолова киселина може да наруши защитната функция на кожата и по този начин да засили склонността към възпаления, екземи, сърбеж и други кожни проблеми. В същото време може да се потисне образуването на еритроцитите и съзряването на тромбоцитите, както и да настъпят нарушения във функциите на хипофизната жлеза, която контролира растежа и функциите на щитовидната и надбъбречната жлеза.

В клиничната практика линоловата киселина се прилага най-вече за лечение и профилактика на дерматологични проблеми и заболявания като суха, напукана кожа, рагади и като съпътстваща терапия при кортикоидното лечение на дерматозите. Доказано е и защитното й действие при рентгеново и ултравиолетово облъчване, което я прави изключително важен фактор в превенцията и борбата с рака на кожата. Редица проучвания показват, че диабетиците имат нужда от по-високи от нормалните количества линолова киселина, която намалява множество усложнения, причинени от диабета.

Линолова киселина може да се набави от редица нерафинирани масла, предлагани на пазара под формата на хранителни продукти или добавки като сред тях най-добри източници са маслото от шафраника, конопеното масло, слънчогледовото олио, маслото от гроздово семе и др.

Омега-6 свързана линолова киселина (CLA)

Свързаната линолова киселина (CLA) е разновидност на линолова киселина, която принадлежи към Омега-6 мастните киселини. Нормално се открива в телесните течности и мастната тъкан на човека, но нашият организъм не може да я синтезира самостоятелно. Тя е необходима за поддържане на оптималните функции на фосфолипидните мембрани на клетките като повишава способността на клетъчната мембрана да пропуска важни за организма вещества.

При бедни на мазнини диети често пъти възниква недостиг на свързана линолова киселина, който предизвиква проявата и обострянето на редица странични ефекти като депресия, раздразнителност, кожни проблеми, загуба на коса и др.

В последните години, успоредно с оповестяването на резултатите от множество клинични изследвания по отношение на качествата на свързаната линолова киселина, тя зае важно място в диетологията и терапевтичната практика. Основното й приложение е свързано с редуцирането телесните мазнини, тъй като CLA намалява производството на ензимите, отговорни за увеличаването на размера на мастната клетка, подобрява профилите на липидите в кръвния серум, намалява високите нива на глюкозата в тялото. Тя също така способства за увеличаването на мускулната маса, което я прави предпочитана хранителна добавка за хората, занимаващи се със спорт. Освен това свързаната линолова киселина укрепва имунната система и редуцира риска от някои видове рак. Не на последно място тя намалява нивата на лошия холестерол и предотвратява развитието на атеросклероза.

Основният природен източник на свързана линолова киселина в готов вид е консумацията на говеждо и телешко месо, краве мляко, сирене и млечни изделия от преживни животни.

ОМЕГА-9

Омега 9 мастните киселини са група от пет ненаситени мастни киселини. Най-важни за храненето при човека са две от тях:

  • Олеинова киселина (ОК / ОА);
  • Еруцинова киселина (ЕК / ЕО).

Общото между всичките пет мастни киселини, което ги обособява в група, е двойната въглеродна връзка на позиция ω-9 (омега 9) в молекулярната им структура.

Омега 9 мастните киселини са есенциални в само в известна степен. Те могат да бъдат произведени от омега 3 и омега 6 ЕМК. Когато нивото на последните в организма е ниско, може да се говори за есенциалност на омега 9 ЕМК.

Най-общо омега 9 ЕМК имат следните функции:

  • участват в състава на клетъчните мембрани, където изместват наситените мастни киселини отговорни за множество вредни ефекти;
  • стимулират клетъчните рецептори за LDL Холестерол на макрофагите, което води но намаляване количествата на последния в кръвта.

Доказани въздействия:

  • намаляват нивата на холестерола и така предпазват от сърдечно съдови заболявания;
  • намаляват риска от поява и забавят развитието на атеросклероза;
  • намаляват инсулиновото съпротивление, с което повишават продуктивността в използването на глюкозата;
  • подобряват имунните функции;
  • подпомагат синтеза на миелин (вещество покриващо проводящите информация участъци на нервните клетки);
  • имат благоприятно въздействие в борбата с определени видове рак.

В хранителните добавки се влага основно Олеинова киселина, заради доказаният и предпазващ сърцето ефект. Като част от зехтина (55-80% от масата му) олеиновата мастна киселина няма широко потвърдена граница на прием. Препоръчителната дневна доза за хора, неупотребяващи зехтин, е поне 3 гр./ден.