Витамин B2

(Рибофлавин)

Водноразтворим и лесноабсорбираем. Отделяното количество зависи от нуждите на организма и може да бъде съпътствано със загуба на белтъци. Подобно на останалите В-витамини не се акумулира и трябва редовно да бъде набавян чрез пълноценни храни и добавки. Известен е като витамин G. Измерва се в милиграми (мг). За разлика от тиамина рибофлавинът не се разрушава от топлина, оксидация или киселини. Препоръчваната дажба е 1,2-1,7 мг. При бременност 1,6 мг, за кърмачки- 1,8 мг първите 6 месеца и 1,7 мг във вторите 6 месеца. При стресови ситуации необходимостта от този витамин се увеличава. Витамин B2 или рибофлавин е вторият член на В комплексната група. Думата рибофлавин се извлича от два източника: рибоза, отнасяща се към рибозната захар, установена в някои витамини и ензими, и флавин, което означава жълто. Тази част на В комплекс витамините остават непокътнати, дори след като се нагреят, факт дължащ се а съдържанието на молекула подобна на тази на рибозната захар и с жълт цвят, поради което са познати като рибофлавин. Рибофлавина е кристали комбинирани с красиви жълто-оранжеви оттенъци. Той е разтворим във вода. Въпреки, че лесно се разгражда от топлина в алкални разтвори, той не се разрушава от врящ киселинен разтвор. Този витамин е много чувствителен към видими и ултравиолетови лъчи светлина. Съществена загуба може да възникне, ако храните са изложени на светлина. Така слънчевото изсушаване на храните унищожава по-голямата част от тяхното съдържание на рибофлавин. Обикновеното готвене не засяга рибофлавина, но готвене в големи количества вода причинява загубата на някои от този витамин от храната. Сулфамидните лекарства и алкохола могат да разрушат витамин B2.

Полезни свойства: Помага на растежа и възпроизвеждането. Осигурява здрава кожа, нокти и коси. Допринася за елиминиране на възпалителните процеси в областта на устата, устните и езика. Действа ползотворно за зрението и облекчава умората на очите. Функционира съвместно с други вещества за асимилиране на въглехидрати, мазнини и белтъчини. Рибофлавина е от съществено значение за растежа и общото здравословно състояние. Той функционира като част от група ензими, които участват в метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините. Той участва в редица химически реакции в организма и затова е от съществено значение за поддържането на нормална тъкан. Рибофлавина спомага храносмилането и помага във функционирането на нервната система. Той предотвратява запека, популяризира здравословна кожата, нокти и коса, и укрепва лигавиците на устата, устните и езика. Рибофлавина също играе важна роля за здравето на очите и облекчаването на очни деформации. Този витамин е особено полезен за противодействие на тенденцията към глаукома. Един голям прием на витамин B2 осигурява здравина и помага за запазването на външния вид и усещането за младост.

Проблеми и болести при недостиг: Арибофлавиноза (авитаминоза В₂)- увреждания на устата, устните, кожата и половите органи. Дефицита на витамин B2 (рибофлавин), може да доведе до възпаления на очите, нарушена чувствителност към светлина, сърбеж и парене на очите, възпаление на устата, възпаление и изгаряне на езика, както и до пукнатини по устните и по ъглите на устата. Това може да доведе и до по-потъмнена или мазна коса, мазна кожа, преждевременни бръчки по лицето и ръцете, разпластяване на ноктите. Дефицита на рибофлавин води до неправилно функциониране на надбъбречните жлези. Той може да предизвика и допринесе за такива заболявания като анемия, вагинален сърбеж и катаракт.

Дози:

Препоръчителен дневен прием на витамин В2
Мъже 1,5 мг
Жени 1,2 мг
Деца 1,3 мг
Новородени 60 mcg

Източници: Мляко, черен дроб, бъбреци, мая, сирене, листни зелени зеленчуци, риба, яйца. Витамин B2 (рибофлавин), макар и широко разпространен в зеленчуците и животинските храни, е наличен само в малки количества в повечето от тях. Храните богати на рибофлавин са зелените зеленчуци като например ряпа, цвекло, листа от репички, дива роза и листа на моркова; плодове, като например папая, стафиди, кайсии, ябълки и тропически плодове; храни от животински произход, като овчи черен дроб и яйца, обезмаслено и необезмаслено краве мляко. Други добре известни източници на този витамин са бадеми, орехи, фъстъци, семена и горчица. Средно човек не може да бъде в състояние да получи оптимален размер рибофлавин, освен ако той консумира голямо количество мляко.

Предозиране: Не са известни токсични ефекти. При неголеми излишни количества възможните симптоми се изразяват в изтръпване (скованост), чувство на парене или убождане.

Взаимодействие с други препарати и вещества: Светлината, особено ултравиолетовата, и основите действат деструктивно на рибофлавина. Непрозрачните картонени кутии за мляко (тетрапак) го предпазват от унищожаване, наблюдавано при прозрачни стъклени бутилки. Други естествени врагове са водата (витаминът се разтваря в течности при готвене), сулфамидната група лекарства, естогенът и алкохолът.

Препоръки: При вземане на противозачатъчни, при бременност и кърмене нуждата от В2 нараства. Ако храната ви включва малко червено месо или млечни продукти, трябва да увеличите поеманите количества. Ако сте на продължителна ограничаваща диета за язва или диабет, има много вероятност да развиете авитаминоза. (Във всички случаи на провеждане на лечение за специфично заболяване е необходимо да се консултирате с лекар, преди да промените текущия хранителен режим или да преминете на нов). Стресовите състояния изискват допълнителни количества В-комплекс. Този витамин действа най-добре съвместно с витамин В6, витамин С и ниацин (никотинова киселина). Ако вземате антираково лекарство, твърде много витамин В2 може да намали ефикасността на медикамента.

Допълнителна информация

Рибофлавина се абсорбира в кръвта през стените на тънкото черво. Той се транспортира до тъканите на тялото и се включва в клетъчните ензими. Черният дроб е основното място за съхранение и съдържа около една трета от общия рибофлавин в организма. Черния дроб, бъбреците и сърцето са с най-богатите концентрации на този витамин. Въпреки това тялото не съхранява големи количества от него. Рибофлавина се отделя предимно с урината. Жлъчката и потенето и други незначителни начини на екскреция.