Витамин B8

(Инозитол)

Водноразтворим, член на групата В и липотроидно средство. Измерва се в милиграми (мг). Комбинира се с холин, за да образува лецитин. Метаболизира мазнините и холестерола. Играе роля (както и холина) за съхранение на мозъчните клетки.

Открит е през 1848 г. Немският химик Либих извлякъл вещество със сладък вкус от месен бульон. През 1895 г. руският учен Паладин получил от растения шест атомен цикличен спирт (да не се бърка с етиловия, от който по пътя на разреждането с вода правят водката – това са просто един клас химични съединения), свързан с фосфорната киселина, който нарекъл – фитинова киселина.

Полезни свойства: Допринася за снижаването на холестерола. Поддържа косата здрава и предпазва от косопад. Помага за предотвратяване на екзема, както и за преразпределение на мазнините в тялото. Има успокояващо действие. Инозитолът притежава превъзходен сънотворен ефект, с който не може да се конкурира нито един от съществуващите препарати. Освен това, без да има странични ефекти, той притежава едно уникално свойство – променя качеството на съня.

 Съвсем неотдавна медиците изясниха, че инозитолът в големи дози притежава психотропно действие, съпоставимо с действието на съвременните транквилизатори. В частност, той прекрасно се справя с депресията, неврозите, тушира пристъпите на паника и страх.

Именно инозитолът определя обема на клетката, а всички опити на съвременната медицина да се бори с такива сериозни усложнения, като отток на мозъка, оказва се, имат съвсем не тази точка на приложение и по всяка вероятност този проблем ще бъде решен само при обуздаване на „опърничавия“ витамин.

Той е изключително важен за функционирането на нервните клетки, явява се целеви, специален вътрешно клетъчен „пощальон“, пренасящ заповедта за освобождаването на калция, който на свой ред „включва“ много клетъчни функции и механизми. Т.е., той привежда „вътрешно клетъчната“ информация в „клетъчно“ действие. Например, при известни обстоятелства той „привежда“ мисълта на мъжа в… ерекция.

 Английските изследователи М. Ларман и К. Сван от Университетския колеж на Лондон направиха сензационно съобщение, че разгадали пусковия механизъм на делене на яйцеклетката – централна роля в него се отрежда на… инозитола.

Проблеми и болести при дефицит: Недостигът на витамин B8 може да причини:
кожни заболявания; болки в мускулите; психични смущения; екзема. Дефицитът на витамина е свързан и с раздразнителност и нарушения на настроението.

 Дози:

Точната дневна дажба не е установена, но един възрастен индивид поема средно около 1 г дневно. Необходимо дневно количество: все още не е изяснено, но в някои справочници е указано е указано 250-500 мг. дневно, а в други източници – 60-120 mg.

Източници: Черен дроб, бирена мая, зрял фасул, говежди мозък и сърце, пъпеш, грейпфрут, стафиди, пшеничен зародиш, фъстъци, зеле, нерафинирана меласа.

  Съдържание на витамин B8 в хранителни продукти

Предозиране: Няма данни за токсично действие.

Взаимодействие с други препарати и вещества: Вода, сулфамидни лекарства, естроген, обработка на храните, алкохол, кафе.

Препоръки: Поемайте инозитол заедно с холин и останалите В витамини. Ако пиете големи количества кафе, вероятно ще се нуждаете от инозитол добавка. Подходящ начин да извлечете максимална полза от витамин F е поглъщането на достатъчно инозитол и холин.

         Допълнителна информация

Когато в началото на ХХ век започва ерата на откритията за витамините, нашият герой пристига в двореца и през 1928 г. като незаменима добавка за хранене на дрождите, получава названието „биос-1″ (от лат. bios- живот). Обаче експериментите с животни показали, че неговото отсъствие в храната води до (само!) задържане на растежа и повишено опадване на косата. Тези немногочислени симптоми се отстранявали с добавянето на екстракт от черен дроб, съдържащ инозитол. На вълната на „грандиозните витаминни“ успехи, не поглеждайки оскъдната симптоматика при неговия недостиг, опитите по неговото изучаване продължавали. Той дори получил номер по международната класификация – „витамин В8″. Обаче интересът към него на фона на гръмките победи на неговите „сътрудници“, например, витамините В1 и В3 постепенно угаснал. Още повече, че в човека, един вид, въобще отсъствали симптоми на неговия недостиг. Стигнало се дотам, че въобще го пъхнали в раздела на „витамино-подобните вещества“, а в лекциите на студентите медици му отделяли два реда.

Постепенно се натрупвали удивителни факти: инозитол, както и витамин С, е производно на добре познатата ни глюкоза (по тази причина преди дори го наричали „витамин ВС“), видимо, затова и при големи натоварвания на животните с витамина те не увеличавали неговото изхвърляне с урината. Била дори повдигната хипотезата, че той се явява резервен запас на въглехидрати, още повече, че големи количества от него били открити в сърдечния мускул на млекопитаещите и мускулите на акулите, а също в нервните тъкани на животните и човека. Високи концентрации на фосфорни етери на инозитола (фитина) били открити в растенията и особено в семената.

За прелом в съдбата на витамин В8 може да се смятат работите, показващи неговото значително влияние за функциониране на нервната система при животните и защитното действие на черния дроб при така нареченото „мастно прераждане“.

За съжаление, опитите за приемане на „естествен“ инозитол от семена на растения оказвало рахито-генно действие, тъй като в стомашно-чревния тракт фитинът образувал неразтворими комплекси с калция, желязото и цинка. Да, неуспехите не стимулират – инозитола си оставал в преддверията.

 Най-накрая идват бурните 80-е години. Светът застана пред много проблеми: наркотици, алкохолизъм, стрес и огромни нервно-психични натоварвания. Появява се остра необходимост от безопасни лечебни препарати, тъй като съществуващите фармакологични средства за дадени състояния имали маса странични действия и порой от много грозни усложнения. Струва си да си припомним за американското обезболяващо средство за бременни – ЛСД, страничното действие на което доведе до трагедия – появяване на бял свят на бебета без ръце и крака.

Спомнили си за инозитола. Оказало се, че ние практически нищо не знаем за него. Минитюаризацията на изследванията, благодарение на бурното развитие на техниката, направи възможен, буквално приклетъчен анализ, позволи да се изучи непосредствено клетъчната „кухня“, което ни застави да преразгледаме нашата гледна точка за този витамин.