Витамин D

(Калциферол, Виостерол, Ергостерол, „Слънчев витамин“)

Под наименованието витамин Д се обединява малка група от витамини. Те се отнасят към групата на мастно-разтворимите витамини. С най-важно значение за човека са ергокалциферол или по известен като витамин Д2 и холекалциферол, който е известен повече като витамин Д3. Витамин Д има важно значение за регулирането на минералните съставки в човешкия организъм и най-вече на обмяната на калция и фосфора.Разтворим в мазнини. Ултравиолетовите лъчи оказват въздействие върху мазнините на кожата, произвеждащи този витамин, който след това се поема в тялото. При перорален прием витамин D се абсорбира заедно с мазнините през чревните стени. Смогът пречи на продуциращите витамин D слънчеви лъчи. Слънчевият загар спира производството на витамин D чрез кожата. Самия витамин Д в много учебници се отнася към прехормоните. Витамин Д се активира в черния дроб и бъбреците като активиращите биохимични реакции са няколко.

Полезни ефекти: Обикновено мислим за витамин Д като за витамина на слънчевата светлина, но той върши най-добрата си работа дълбоко в недрата на костите ни. Витамин Д е отговорен за доставянето на важните строители на костите – калций и фосфор – до местата, където те могат да помогнат на костите да растат при децата и да се реминерализират при възрастните. Прави го първо, като подсигурява абсорбирането на тези минерали в червата; второ, като вкарва калций от костите в кръвта; и трето, като помага на бъбреците да реабсорбират двата минерала. Допринася за правилното оползотворяване на калция и фосфора. Необходим е за здравината на костите и зъбите. В комбинация с витамин А и С може да помогне за предпазване от настинки. Стимулира лечението на конюнктивит, както и асимилирането на витамин А. Витамин Д действа и двупосочно на калциевата обмяна в организма на човек. От една страна той стимулира натрупването на калций в тъкани, кости черва в резултат на което се повишава съдържанието на калций в тези органи и тъкани, а от друга страна стимулира реабсорбацията на калция през бъбреците.

Проблеми и болести при дефицит: Рахит, тежки форми на загниване на зъбите, остеомалация (размекване на костната тъкан), сенилна (старческа) остеопороза. Витамин Д2 не се произвежда в човека и трябва да бъде набавян задължително с храната. Другия важен витамин за човека е витамин Д3.Този витамин се синтезира в човешкия организъм (в кожата) като основен фактор за синтеза на витамин Д3 са УВ-лъчите от слънцето. Това са лъчите с дължина на вълната 270-300nm. За скороста на синтез на витамин Д3 от съществено значение е интензивността и времетраенето на лъчението. За географските ширини, в които попада България се смята, че 10-15 минути контакт със слънчевите лъчи по откритите части на тялото (крака, ръце, лице, шия) през пролетно-летния период са напълно достатъчни за претенцията на витамин Д дефицита. Липсите на витамин D водят също до нарушения в дейността на ензимни системи в бъбреците. Резултата е усилено отделяне (загуба) на левцин, изолевцин, валин и хистидин с урината.

Дефицит на витамин D може да настъпи по няколко механизма. Такъв е недостатъчния контакт с ултравиолетови лъчи поради една или друга причина, някои от които описани по-горе.Трябва да се има предвид, че не рядко при възрастни се установява недостиг във връзка редуцираното излагане на слънце, характера на облеклото и хранителния режим. Възможно е недостатъчно набавяне с храната или намаленото усвояване поради възпалителни заболявания на чревния тракт или малабсорбционен синдром с различна генеза, употреба на медикаменти, потискащи усвояването на мазнини и др. Заболявания на черния дроб рядко опорочават хидроксилирането на витамин D, но не са изключени. Бъбречни заболявания могат да засегнат продукцията на най-активния метаболит на витамин D – калцитриол.

Сериозният недостиг на витамин D може да индуцира няколко състояния. Рахит се развива в детска възраст, в период на израстване. При него се наблюдава формирането на неминерализирано костно вещество, остеоид, с нарушаване структурата на растежните фуги на дългите кости, деформации, включително и на черепа и гръдния кош, изоставане в ръста и др. Такъв може да се развие при деца, хранени само с кърма, без добавянето на витамин D под формата на перорални капки или обогатени хранителни продукти. При възрастните се установява остеомалация – отново във връзка с хипоминерализацията на костта. Тя се представя с болки по костите, деформиране на костите, фрактури. Освен това електролитните промени водят и до изразена мускулна слабост. Остеопорозата е заболяване с комплексна етиология. Недостигът на витамин д също може да има принос в развитието и. Функцията на витамин Д може да бъде смутена и при някои реди генетични заболявания, също даващи отражение върху състоянието на костната система и електролитите в кръвта. Лечението и профилактиката на дефицита на витамин D се осъществява, както с корекция в хранителния режим и контакта със слънцето, така и с готови препарати с метаболити на витамин D – нативните ергокалциферол и холекалциферол или хидроксилираните им форми със или без допълнително включен калций. Дозата на използваният препарат е в зависимост от генезата на заболяването и индивидуалния отговор. Необходимо е проследяване нивото на калция и фосфора особено във връзка с опасността от витамин D интоксикация. Последната преизвиква хиперкалциемия, отговорна на практика за клиничната изява при хипервитаминоза D – гадене, повръщане, повишена жажда, повишено уриниране, мускулна слабост, главоболие, шум в ушите, неврологична симптоматика.

Дози:

 Препоръчителна дневна доза: 400 IU*

Безопасна горна граница: 2 000 IU

 Източници: Рибено масло, сардина, херинга, сьомга, риба тон, мляко и млечни продукти. Прясното мляко е един от готовите източници на витамин Д, но не трябва да разчитате само на храната си за получаване на нужните ви количества от този витамин. Десет минути излагане на ръцете и лицето под лятното слънце могат да ви осигурят нужното количество, но това трябва да става внимателно, след като сте намазали тялото си със слънцезащитни продукти.

През лятото можете да складирате доста витамин Д в мастните си клетки и ако и хранителният ви режим е добър, това най-вероятно ще ви стигне за през зимата. (Седенето до прозорец, през който влиза слънчева светлина, или карането на кола не се броят, защото стъклото филтрира нужните ви лъчи).

Основните естествени източници на витамин Д са два. Единия източник е храната, а другия начин за получаване на витамин Д е синтеза му в кожата. След като в организма вече е налице витамин Д той минава през метаболитен път започващ от черния дроб и завършва в бъбреците като се превръща в калцитриол.

 Списък на храните с витамин D

Списъкът е в ред от най-високите нива на витамин D до най-ниските:

* Риба и масло от черен дроб на треска – това е храна / добавка с най-високата концентрация на витамин D.
* Херинга
* Сом
* Гъби
* Стриди
* Вид сьомга
* Консервирана розова сьомга
* Консервирана пъстърва
* Маринована херинга
* Сардини
* Скумрия
* Соево мляко
* Скариди
* Портокалов сок обогатен с витамин D
* Мляко подсилено с витамин D
* Хайвер
* Треска
* Десерти подсилени с витамин D от мляко
* Яйчен жълтък
* Цели яйца
* Говежди бъбреци
* Млечни шейкове за бързо хранене
* Сирене
* Свинско
* Говеждо
* Сладолед
* Козе мляко
* Масло (истинско масло – не маргарин)
* Миди
* Картофено пюре

 Съдържание на витамин D в хранителни продукти

 Предозиране: За разлика от повечето витамини прекаленият прием на витамин D може да доведе до много тежки поражения на вътрешните органи чрез отлагане на калций в тях-например атеросклероза или метастази в бъбреците. Предозирането настъпва при продължително и неконтролирано лечение с витамин D, съчетано с интензивно излагане на слънце и активно лечение с UV лъчи. Имайте в предвид, че анаболните андрогенни стероиди и някои естрогенни блокери като Нолвадекс усилват задръжката на калций, така че внимавайте, особено когато ги комбинирате с рибено масло, Rocatrol и Deavit. Системният прием на високи дози витамин D и витамин А води до натрупване на прекомерно количество подкожна мазнина, затова следете какви поливитаминни комбинации използвате. Признаците за токсичност са необичайна жажда, възпаление на очите, сърбеж по кожата, повръщане, диария, анормално отлагане на калций по стените на кръвоносните съдове, черния дроб, белите дробове, бъбреците и стомаха.

 Признаците на предозиране на витамин D

Тъй като витамин D е мастно разтворим витамин, той може да се натрупва в тялото ви и стават токсичен. Ето някои признаци на токсичност на витамин D / предозиране:
* Запек
* Раздразнителност
* Гадене
* Повишени нива на калций
* Камъни в бъбреците
* Неочаквано отслабване

Взаимодействие с други препарати и вещества: Минерални масла, смог.

Препоръки: Градските жители, особено обитаващите зони с висока плътност на смога трябва да увеличат приема на витамин D. Хора, чиито облекло или начин на живот ги държат далеч от слънчева светлина се нуждаят от по-голямо количество витамин D. На деца, които не пият мляко, обогатено с витамин D е необходимо да се дава повече от витамина. Действа оптимално в комбинация с витамини А, С, холин, калций и фосфор.

         Допълнителна информация

 Добре е да се приема определено количество витамин Д, даже е от жизненоважно значение, но повече не означава по-добре.

Тъй като това хранително вещество се складира в мастните клетки, дългосрочното приемане на големи дози може да доведе до отлагане на калция в меките тъкани на тялото, като по този начин навреди необратимо на бъбреците и сърдечносъдовата система.

Прекомерният прием на витамина (като хранителна добавка или от обогатени с витамин Д храни) води до повишаване нивата на калция в кръвта и свързаните с това ефекти – апатия, анорексия, запек, диария, суха уста, страх, главоболие, гадене и повръщане, жажда и слабост.

Хората над 50 години и по-възрастните може да се нуждаят от дози до 800 IU дневно. Дози от 1 800 IU дневно при бебета и малки деца може да доведе до забавяне в развитието и рахит.

Рецептори за витамин D се откриват върху клетките на мозъка, сърцето, половите жлези, гърдата, имунната система и др. Това дава основание да се мисли, че функцията на хормона е далеч по-широкообхватна. Недостигът му се асоциира с високо кръвно налягане, периферни съдови промени, влошаване на паметта, афективни разстройства, множествена склероза, заболявания на периодонта и др. Вече има достатъчно данни, навеждащи на мисълта, че той се намесва в клетъчната диференцияция и пролиферация и усилено се търсят доказателства за ролята му в профилактиката и терапията на автоимунни и злокачествени заболявания за в бъдеще.