Селен

Селенът и витамин Е са синергисти и антиоксиданти, предотвратяващи или най-малкото забавящи остаряването и уплътнението (втвърдяването) на тъканите вследствие окисление. Мъжете имат по-голяма нужда от селен. Почти половината от количеството му в организма е концентрирано в тестисите и частите от семенните канали в съседство със простатната жлеза. Селен се губи също така и със спермата. След Втората световна война в САЩ, Австралия, Нова Зеландия и някои страни от северна Европа се появило заболяване по добитъка, наречено „бяла мускулна болест“. То се изразявало в дегенерация на мускулатурата, упадане на козината, некроза на черния дроб и сърдечния мускул, спадане на репродуктивната способност. Изяснило се, че тази болест е свързана с промени в храненето на животните. Тревата, сеното и зърнените добавки били заменени с високопродуктивни култури, отглеждани на изкуствено наторявани площи с минимални добавки от зърно. При такова хранене животните получавали много малко селен, което станало причина за масовото развитие на описаното заболяване.

Полезни свойства: Съдейства за поддържане еластичността на тъканите, характерна за младежката възраст. Облекчава горещите вълни и дискомфорта, свързан с менопаузата. Помага при лечение и предпазване от пърхот. Вероятно неутрализира някои карциногени и осигурява защита срещу отделни видове рак. Основните функции на селена са:

– Предотвратяване на оксидативен стрес. Въпреки, че кислородът е необходим за поддържане живота на хората, той е рисково вещество, когато се намира в организма, тъй като може да направи молекулите прекалено реактивни и те да увредят клетъчните структури около тях. В химията, тази небалансирана ситуацията, включваща кислород се нарича оксидативен стрес. Селенът помага за предотвратяване на оксидативния стрес като работи заедно в група от други хранителни вещества с подобна функция. Тази група включва витамин Е, витамин С, глутатион, селен и витамин B3.

– Подпомагане на щитовидната жлеза. В допълнение към йода, селенът е изключително важен за поддържане функцията на щитовидната жлеза. Селенът е изключително важен за щитовидната жлеза да произвежда най-активната форма на своя хормон (версия на тироидните хормони, който се нарича Т3), а също така помага за регулиране размера на хормона, който е вече произведен.

– Предотвратяване на ракови заболявания. Доказано е, че селенът индуцира ДНК възстановяването и синтеза в увредените клетки, за да възпрепятства разпространението на ракови клетки, както и да предизвика тяхната апоптоза /цикъл на самостоятелно разрушаване, при който тялото премахва анормалните клетки/. Селенът си взаимодейства и с много протеини, включително и с глутатион пероксидазата, който е особено важен за защитата от ракови заболявания.

Глюкокортикоидите са широко използвани противовъзпалителни лекарства на базата на прототипа на вещество, наречено кортизол. Всички лекарства от този вид могат да намалят доставката на селен за организма.

Селенът е непряко отговорен и за поддържане доставката за организма на три други хранителни вещества, а именно витамин С, глутатион и витамин D. Дефицитът на желязо и мед също увеличават риска от дефицит на селен.

Селенът може да играе важна роля при предотвратяването и / или лечението на следните заболявания: акне, астма, цервикална дисплазия, колоректалния рак, СПИН, безплодие при мъжете, Кашин –Бек заболяване, Кешан заболяване, множествена склероза, кисти на яйчниците, болест на Паркинсон, псориазис, ревматоиден артрит, катаракта, рак на стомаха и др.

Селеновият дефицит се изразява в развитието на кардиомиопатии, които са причина за миокардна смъртност при хората. Ето защо профилактичните приеми на селенови препарати предпазват от сърдечносъдови заболявания, стенокардия и сърдечни пристъпи. Селенът препятства и слепването на тромбоцитите в кръвния поток и предпазва от образуването на тромби в местата с увреждания на съдовете на сърцето и мозъка.

Проблеми и болести при дефицит: Преждевременно намалена издръжливост и жизнена сила, болест на Кешан. Симптомите при продължителен дефицит на селен се наблюдават в две области на тялото, а именно сърцето и ставите. По отношение на сърцето, най-характерния симптом е специфично заболяване, наречено Кешан заболяване, което може да бъде предотвратено с повишен прием на селен. Това заболяване включва сърдечни аритмии и загуба на сърдечна тъкан. По отношение на ставите, там е също се наблюдава специфично заболяване, наречено Кашин-Бек заболяване. То е свързано с израждане на свързващата тъкан. При тежък дефицит на селен, придружен от тежко общо недохранване, симптомите могат да включват слабост или болка в мускулите, загуба на цвета на косата и кожата и избелване на нокътните основи. Хранителният дефицит е най-честата причина за дефицит на селен. Тъй като съдържанието на селен при растенията е силно зависимо от съдържанието на селен в почвата, учените са идентифицирали различни райони в света, където селеновият дефицит се среща особено често. Дефицитът на селен се изразява и в мускулна дегенерация. Розови петна по дланите са сигурен признак за начален недостиг на селен. Недоимъкът на този елемент се отразява особено силно върху състоянието на мозъка, сърцето, черния дроб и бъбреците, предизвиквайки постепенно склероза и некроза на техните тъкани. Селенът неутрализира действието на много канцерогени и осигурява защита от развитието на тумори. Неговите всекидневни приеми снижават риска от рак на гърдата, дробовете, простатата, дебелото черво и яйчниците. Селенът е и един от най-силните антиоксиданти, неутрализиращ агресивното окислително действие на свободните радикали, влияещи разрушително върху клетките и организма. Затова той забележимо забавя процесите на стареене на организма и тъканите и удължава младостта. В периода на менопаузата селенът облекчава топлите вълни и физиологическия дискомфорт. Особено необходим е на мъжете, тъй като се концентрира в големи количества в половите им жлези и семенната течност. Пациенти, болни от СПИН, също страдат от дефицит на селен. Ограничено проучване показва връзка между сърдечни-съдовите заболявания и ниските нива на селен в организма. Доказано е, че хората, дефицитни на селен, имат повишен риск от развитието на определени видове ревматоиден артрит.

Дози: Препоръчваната дажба е 50мкг за жени, 70 мкг за мъже, 65 мкг за бременни и 75 мкг за кърмачки.

Източници: Бразилските орехи са най-силно концентрираният източник на селен. Отглежданите при идеални почвени условия млади гъби, шийтаке гъби, треска, скариди, костенурка, риба тон, камбала, телешки чернен дроб и сьомга са отличен източник на селен. Много добър източник на селен са пилешките яйца, агнешко месо, ечемик, слънчоглед, синапени семена и овес, бъбреци, , пшеничен зародиш, трици, лук, домати, броколи.

Предозиране: Дози от 5 мг могат да причинят токсичен ефект. От друга страна гадене, повръщане, косопад, поражения по кожата, по ноктите, могат да бъдат симптоми на селенова токсичност. Нивата на селен, необходими, за да се задействат тези симптоми на токсичност, обикновено не се получават чрез храната, тъй като богатите на селен храни съдържат около 30-50 микрограма. Приемането на големи количества селен е по-вероятна в случай на селенова токсичност на самата храна.

Взаимодействие с други препарати и вещества: Кулинарната обработка на храната. Селенът е безопасен, когато се приема в препоръчителни количества от 100-200 μг на ден. Вземането на повече от 900 μг на ден под формата на хранителна добавка може да причини странични ефекти при някои хора. Селеновата токсичност може да предизвика загуба на нокти, кожни обриви и неблагоприятни промени на нервната система. При наличието на ендемична гуша, предизвикана от йоден дефицит, селеновите добавки са докладвани да влошават състоянието на нарушена тироидна функция.

Въпреки че повечето изследвания показват, че селенът предпазва от рак, единично проучване в областта открива повишен риск от определен вид рак (сквамозно-клетъчен карцином) при хора, вземащи селенови добавки. Американската национална академия по наука препоръчва дневният прием на селен да не надхвърля 400 μг.

Селенът подобрява антиоксидантния ефект на витамин Е.

Определени лекарства влизат във взаимодействие със селена. Следните медикаменти увеличават нуждите на организма от селен:

• Цисплатин
• Клозапин
• Циклофосфамид
• Оралните кортикостероиди

Валпроевата киселина си взаимодейства със селена по начин, изискващ допълнително обяснение.

Препоръки: Да се вземат само умерени добавки.

Допълнителна информация: При някои храни, при които по-голям процент от селена се съдържа във водоразтворим вид, контактът с вода може да доведе до голяма загуба на селен. Например, при приготвяне на боб чрез варене се губи 50% от първоначалното съдържание на селен. При животинските храни, загубата на селен при готвене е минимална. Селенът е особено необходим на занимаващите се със спорт и е задължителен за професионално спортуващите. Стресовите физически натоварвания предизвикват натрупване на свободни радикали. Затова употребата на селен като антиоксидант след тренировка или вечер преди лягане е особено полезна.