Манган
Спомага за активиране на ензимите, необходими за правилното усвояване на витамин А, В1 и С в тялото. Съдейства за нормалното състояние на костната структура. Измерва се в милиграми (мг). От съществено значение е за образуването на тироксин – главният хормон на тироидната жлеза. Необходим е за пълноценното смилане и оползотворяване на храната. Играе важна роля за възпроизводството и нормалното функциониране на централната нервна система.
Полезни свойства: Отстранява умората. Подпомага мускулните рефлекси, както и предпазването от остеопороза. Подобрява паметта. Намалява нервната раздразнителност. Манган (Manganese) е микроелемент, необходим за производството на ензими, които са от съществено значение за метаболизма на белтъчините и мазнините, регулирането на кръвната захар. Манганът поддържа здравословното състояние на костите и хрущялите, нервите, имунна система, нивото на кръвната захар и защитава клетките от свободни радикали. Спомага за синтезиране на мастни киселини и холестерол, стимулира тироидната жлеза. Манганът помага на клетките да абсорбират хранителните вещества, като биотин (витамин H), тиамин (B1), витамин C и холин (B4). Манганът е активатор на редица хидролази, кинази, декарбоксилази и трансферази. . Той е биомикроелемет с широко и многообразно биологично действие. Свързан е с процесите на осификация и със състоянието на костната тъкан и активира дейността на костната фосфатаза. Манганът стимулира процесите на растеж и развитие на организма, участва и в кръвообразуването (стимулира образуването и натрупването на хемоглобин в еритроцитите) заедно с медта, кобалта и желязото, активира функцията на ендокринната система и по-специално влияе на половите жлези и свързаните с тях полово развитие и размножаване. Манганът действа и като липотропен фактор – предпазва черния дроб от затлъстяване, подпомагайки правилното оползотворяване на липидите в организма , намалява и холестерола. Той е свързан с обмяната на някои витамини – Вит.С и Вит.В1.
Проблеми и болести при дефицит: Атаксия (разстройство на координацията на движенията на крайниците вследствие на увреждане на малкия мозък, гръбначния мозък, нервите). Симптоми показващи липса на манган:
– липса на мускулна координация и баланс
– гадене, повръщане
– висока кръвна захар
– сърбежи по кожата, косопад
– намален слух, нисък холестерол
– проблеми с репродуктивната система
Дози: Препоръчва се дневна дажба 2-5 мг.
Източници: Орехи, малини, ананас, спанак, маруля, захарна меласа, грозде, чесън, овесени ядки, зелен боб, канела, мента, мащерка, турмерик (куркума), просо, ечемик, смокини, черен пипер и др.
Предозиране: Ако се приеме голямо количество Mn, той се задържа в костите и именно в това се състои т.нар. “манганов рахит”, наблюдаван при животните. При хора това не е наблюдавано, но по-често неговото предозиране води до недостатъчна синтеза на холестерол (основа за синтезата на стероидни хормони), а понякога до дерматити и отоци.
Взаимодействие с други препарати и вещества: Приемът на големи количества калций и фосфор потиска абсорбцията на мангана. Същото се отнася и за влакната и фитиновата киселина, съдържащи се в триците и фасула.
Препоръки: Ако страдате от хроничен световъртеж можете да прибегнете да увеличаване приема на манган в храната. За хората, имащи проблеми с паметта е препоръчително набавянето на този минерал. Консуматорите на големи количества мляко и месо се нуждаят също от манган.
Допълнителна информация: При пациенти с хипергликемия добавката на малки дози Mn (20мкг/24часа) я нормализира. Недоимъкът на манган при експериментални животни се последва от забавяне на растежа на тялото и на тръбестите кости, както и от ставни увреждания. При човека такива заболявания не са наблюдавани. Спада активността на ензимите аргиназа и алкална фосфатаза (АФ) в черния дроб, както и на полизахаридполимераза и галактотрансфераза в хрущялите. Мангановият недоимък допринася за патологични отклонения в структурата и функциите на митохондриите.
Резорбцията му в храносмилателния тракт не е напълно изяснена, но се знае, че след това се транспортира от специален глобулин – трансманганин. Mn се отделя предимно чрез жлъчката, в по-малка степен с панкреатичния сок и много слабо с урината, като се предполага, че това се регулира от черния дроб, а не чрез резорбцията му в храносмилателната система. Дневният внос на Mn с храната у хора е 3-7мг и се смята, че от 1/3 до 1/2 от това количество се усвоява. Тъй като няма установена дневна доза, счита се, че това количество задоволява потребностите на организма. В някои американски списания се посочва 2мг/ден.
Поради споменатите вече причини той рядко се среща като добавка в самостоятелна форма , но все пак се предлага предимно като глюконат или сукцинат. Освен в стандартни комбинации от типа на “Daily Formula” , “ZMA”, “Fat Burner”, той присъства и в препарати, насочени към сперматогенезата и чернодробната обмяна – често в комбинация с L-аргинин.